Кощунство, абсолютно нарушение на Двустранния протокол между България и РСМ, и безпрецедентно присвояване на история.
Така проф. д-р Пламен Павлов, преподавател в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, коментира новината, че Македонската православна църква канонизира като македонец големия български възрожденец Кирил Пейчинович. В съобщението за акта на Църквата Пейчинович е представен като „македонски просветител“.
„Македонската православна църква отдавна обмисля канонизирането на Пейчинович. Това не е нещо необичайно. РСМ по същия начин се отнася към Гоце Делчев, към Даме Груев, към Цар Самуил, и цяла плеяда наши общи национални герои. В случая с Кирил Пейчинович, а и с Йоаким Кърчовски – тъй като те и за него се подготвят да канонизират – с тези наши ранни възрожденци се случва абсолютно същото неуважение към историята, клонящо към чисто безочие.
Тези хора имат българско самосъзнание – Кирил Пейчинович казва, че “пише на неговия мил и простейши болгарски език” – той навсякъде се явява като българин, и би било нелепо да се твърди нещо друго“, възмути се проф. Павлов.
Той даде пример с експедиция на историка проф. Николай Овчаров в Македония, който намира и още допълнителни доказателства за българското самосъзнание на Кирил Пейчинович и неговите последователи.
Канонизирането на Пейчинович днес е чиста кражба на история, категоричен е професорът: „Става дума за нещо, което е изключително неприятно: то е кражба на история, то е кощунствено отношение към самите личности, които са обект на канонизация“.
Тук огромна вина има и Българската Православна Църква, смята историкът. „Вината на нашата Църква е огромна. БПЦ е призовавана и от мен, и от други хора, да канонизира подобни личности. За съжаление, братя Миладинови също ще бъдат канонизирани от Македонската църква – дано да съм лош пророк, но няма да се изненадам, ако в Северна Македония се пристъпи към канонизация и на двамата братя – мъченици. Очевидно няма никакви пречки в това кощунствено, безобразно отношение към историята ни“, коментира проф. Павлов.
Това е осъдителен акт! Когато става дума за християнски ценности, не казва ли точно християнството „Не кради“ и „Не лъжи“, пита историкът. „Това са основни Божи заповеди. Навремето в техни учебници за духовното образование по същия начин премахнаха думата „български“, и го замениха с „македонски“. Трябва да се сложи край на това нещо, на това безобразно отношение към паметта на тези хора. Интересно Кирил Пейчинович как би се почувствал, ако някой му каже, че не е българин; но и дори че е антибългарин“, попита професорът. И окачестви действията на Македонската църква като нарушение на двустранното споразумение между България и РСМ.
Трябва да има реакция от страна на БПЦ, и от страна на българската интелигенция, смята проф. Павлов. „Това е нарушение и на Договора за добросъседство и приятелство – независимо от всички лицемерни уверения от Скопие; и към техните задължения и поети ангажименти към ЕС. Ние виждаме как тази антибългарска риторика след отпадането на ветото на България над РСМ вместо да отслабва, започва да става все по-силна“, коментира историкът./БГНЕС
