САМОЧУВСТВИЕТО НА ФАСОГОНИТЕ

На времето англичаните измерваха благосъстоянието си по дължината на изхвърлените фасове. Щом са по-къси, значи хората са по-бедни и спестяват от всяко дръпване на ароматния дим. Днес на статистиците е по-трудно, защото на запад вече  пушат по-малко, най-вече от електрониките, а тротоарите и асфалтът при тях много обичат думичката чистота.

Ако, поради тази причина, поданиците на короната напуснаха Европата, то ние сме европейци на Макс. Дори повече, защото покрай автобусните спирки, пред магазините, че и на други места могат да се съберат толкова много останки от тютюневи изделия, че и най-мощният компютър не би могъл да обработи получените данни.

Но това не е проблем, тъй като все още никой не е отменил старите изпитани бабешки методи за научни изследвания (съвременната ни наука безуспешно се мъчи да достигне тяхното ниво). За жалост, резултатите сочат, че сме напълно изтрещели. Въпреки балонното ни самочувствие!

Иска ми се да покажа няколко опитни постановки, пък нека някой отрече тяхната достоверност.

От години не съм чувал мощния хор на съседска компания да оглася вечерния простор. Вместо това аерозолното пространство се изпълни със съмнителни индивиди, които крият лицата си зад рехави парцали с ластик, дори когато никой не ги насърчава. Така си пътуват сами в автомобилите, говорят по телефона и се гледат право в очите пред огледалото.

Наскоро за пореден път тестваха сирените на Гражданска защита. То от тях няма никаква полза (освен за този, който е взел парите, разбира се), защото нищо не им се разбира, а когато стане белята, надали ще има служба, която да реагира адекватно. В този ден по пладне една млада жена тичаше на прибежки през локвите в междублоковото пространство на нов жилищен квартал и се ослушваше като предприемач за субсидии, но когато ме приближи се позапря и ме запита интелигентно:

– Извинете, това сирени ли са? Да не би да са пуснали атомната бомба?

Ще я чака нея бомбата да се нагласи! Пратих я да си гледа телевизията.

А вчера Емо ми разказа какво му се е случило. Тъкмо слизал по стълбището към метрото, когато проехтял почетният оръдеен залп за посрещането на официален чуждестранен гост. Вмиг съоръжението се изпълнило с уплашени за животеца си хора, които търсели защита от настъпващата война.

А само преди едно поколение се надсмивахме на настъпилата повсеместна паника, когато в Лондон* спря тока за два часа…

Динко Димитров

19.10.2022

П.П. *Тя голямата паника се произведе в Ню Йорк, но това не променя нещата.