Докато за повечето хора хоум офис означава работа от дивана у дома, за Кейти Маклауд този режим представлява нещо много повече. Тя работи от хотелската си стая в Токио, насред пясъчни бури в Сахара и участва в Zoom срещи, докато е в Хималаите.
28-годишната Кейти е графичен дизайнер на свободна практика и досега е успявала да посети 78 държави, разказва BBC. „Надявам се да посетя 100 държави, преди да навърша 30“, казва тя пред изданието.
Кейти е представител на нарастващия брой дигитални номади, които заменят стационарния офис с поредица от пътешествия по света без да губят връзка с работата си.
От началото на 2018 г. тя документира пътуванията си в блога Katie Goes и вижда как популярността на избрания от нея начин на живот расте.
Проучване на MBO Partners в САЩ установява, че броят на американските работници, които се превръщат дигитални номади, се е увеличил повече от два пъти от началото на пандемията и продължава да расте.
Дейв Касар, глобален ръководител на международния отдел на MBO Partners, вярва, че подобна тенденция се случва и в Европа.
Кейти е учила графичен дизайн в Единбург и след успешен стаж започва работа в базирана в Лондон рекламна агенция.
Много скоро обаче започва да усеща работата си като монотонна и скучна. „Графикът на един типичен работен ден винаги беше предварително определен, имах много малко време да работя върху личните си цели и мечти“, казва тя.
„Ако още в училище и в университета знаех, че сегашният начин на живот, който водя, съществува, щях да съм по-сигурна в изборите си и щях да реализирам мечтата си по-рано“, добавя Кейти. „За щастие избрах кариера, която е много подходяща за дигитално номадство.“
Въпреки че пандемията от Covid-19 направи международните пътувания по-трудни, Кейти се адаптира, като пътува с ван из Обединеното кралство.
Веднага след падането на локдауните, тя се завръща към пътешествията си по света, предпочитайки места, където има коуръкинг пространства и места за отсядане, специално създадени за работещи отдалечено професионалисти. По думите ѝ все повече хотели предоставят удобства за дигитални номади.
Кейти все пак признава, че постоянното движение може да бъде трудно и че често се налага да спи по летищата.
Дигиталното номадство не е запазена територия само за младите
Според ново проучване на Flexibility Works почти една четвърт от служителите в офиси в Шотландия казват, че работодателят им е предоставил пълна свобода да работят, където искат.
Катриона Крипс също е сред хората, които също се ориентират към дигиталния номадски живот след пандемията.
През последните 20 години тя работи като бизнес коуч в Стърлинг, мечтаейки си да живее в Испания. Наложеният заради пандемията дистанционен модел на работа й помага да осъзнае, че мечтата й е осъществима. През юни продава къщата си и започна да пътува из Европа, работейки онлайн от хотели и кафенета.
„Просто си зададох въпроса ако не го направя сега, кога ще го направя?“, разказва тя. „Прехвърлих шейсетте, имам по-малко отговорности, вече нямам възрастни родители и всичките ми деца са пораснали.“.
Катриона се наслаждава на дигиталното номадство, като досега е посетила седем различни държави. Признава обаче, че постоянното пътуване може да бъде „доста разрушително“.
„Страхотно е да кажа, че съм посетила 15 града и седем държави, но пътуването изяжда доста от деня ви“, казва тя. „Това, което трябва да направя, е да се установявам за малко по-дълго, вместо да съм в движение на всеки два или три дни.“
68-годишният дигитален номад Джей Дейвид Саймънс пък смята, че най-големият логистичен проблем за хората, живеещи по този начин, е липсата на адрес.
„Това е важно от гледна точка на банкиране, данъци, визи, договори за наем и други услуги, изискващи постоянен адрес“, казва той.
Дейвид е писател и журналист от Глазгоу, който продава дома си през 2017 г. и оттогава пътува по света.
Когато пандемията избухва, той има планирани пътувания до Мексико и Куба и се налага да ги отмени. През последните няколко години пътува главно между Шотландия и Испания, но заради Брекзит сега може да прекара само 90 от всеки 180 дни в Европа.
В момента писателят планира пътуване до Испания през зимата, за да работи върху следващия си роман, разказва BBC.
„Винаги съм бил нещо номад“, казва той. „Още когато настъпи революцията в цифровите комуникации, видях възможност да пътувам и да работя от разстояние. Затова започнах да се наричам дигитален номад и дори написах кратка история за това.“
Дейвид вярва, че нарастващите разходи за живот в Шотландия и Обединеното кралство може да вдъхновят още повече работници да опитат дигиталното номадство.
„Въпросът е да имате работа, която можете да вършите дистанционно“, казва той. „Работа, за която ви се плаща достатъчно, за да финансирате начина си на живот, който на много места всъщност е много по-евтин, отколкото в Обединеното кралство“, добавя той.
„Разбира се, трябва да имате и приключенски дух и да сте готови за постоянна промяна без да имате нужда от котвата, която хората наричат дом.“
