АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ СОФТУЕР

С развитието на технологиите компютърните програми заемат все по-важна рола въс всяка една сфера на икономическия и социалния живот. Ето защо все по-голямо значение придобива въпросът за авторското право върху софтуерни програми.

Той е уреден в чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права. Според закона обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма – включително и компютърните програми.

Чл. 3. (1) ЗАСП Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:

  1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
  • На кого принадлежи авторското право?
Ангел Ангелов – партньор в Адвокатско дружество „Колев, Ангелов и Митева“
(www.kamm-law.com)

Съгласно чл. 14 от ЗАСП авторското право върху софтуер, създаден въз основа на трудово правоотношение принадлежи на работодателя и продължава 70 години след разгласяването на произведението.

Чл. 14. ЗАСП Ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя.

Чл. 28а. ЗАСП Авторското право върху компютърна програма или база данни, възникнало за работодателя съгласно чл. 14, продължава 70 години след разгласяването на произведението.

  • Докъде се простира правото за използване на софтуер?

Един от най-често задаваните въпроси е докъде се простира правото за използване на софтуер. Съгласно чл. 70 от ЗАСП лице, което законно е придобило право правото да използва компютърна програма има право:

  • да зарежда програмата;
  • да я изобразява върху екран;
  • да я изпълнява;
  • предава на разстояние;
  • да я съхранява в паметта на компютър;
  • да я превежда;
  • преработва и да внася други изменения в нея;
  • да отстранява грешки по нея.

 Важно е да се има предвид, че лице, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, има право без съгласието на автора и без заплащане на отделно възнаграждение:

  • да изготвя резервно копие от програмата;
  • да наблюдава, изучава и изпитва начина на действие на програмата за определяне на идеите и принципите, които са залегнали в който и да е неин елемент, ако това става в процеса на зареждането на програмата, изобразяването и върху екран, изпълняването и тн.;
  • да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна програма с други програми;

 Получената информация обаче не може да бъде използвана за създаване и разпространение на компютърна програма несъществено отличаваща се от първоначалната програма.

  • Може ли компютърна програма да бъде защитена с патент?

Съгласно чл. 6 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели компютърните програми не се считат за изобретение – т.е. не се смятат за патентоспособни.

Това означава, че софтуерът не може да бъда патентован като самостоятелен обект на авторско право. Въпреки това компютърна програма би могла да стане част от патент, стига да представлява елемент от техническо устройство, покриващо  критериите за патентоспособност съгласно ЗПРМП.

Патентоспособни са изобретенията от всички области на техниката, които са:

  • нови;
  • отличават се с изобретателска стъпка;
  • приложими са в промишлеността.

При патентоване на софтуер, който е част от изобретение съществуват два вида претенции:

  • претенции за продукт
  • претенция за метод.
  • Важно е да се отбележи, че методите не са защитими с полезен модел, а само с патент.

            Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПРПМ, претенцията за продукт се простира върху изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др. По отношение на тях патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия:

– производство на продукта;

– търговска дейност, изразяваща се в предлагане за продажба, включително внос, използване или съхраняване на склад с цел предлагане, продажба или използването на продукта.

            Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПРПМ, по отношение на претенцията за метод патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия:

– прилагане на метода;

– извършването на търговска дейност с продукти, директно получени при използване на метода.

  • Как са да защитим своята търговска тайна, все по-популярна като „ноу-хау“?

Друг вариант за защита е посредством т. нар. търговска тайна съгласно Закон за защита на търговската тайна.

Съгласно чл. 3 от ЗЗТТ търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания:

– представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация;

– има търговска стойност, поради тайния си характер;

– по отношение на нея са предприети мерки за запазването и в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията.

Съгласно чл. 8 от ЗЗТТ за неправомерно придобиване на търговска тайна се счита нерегламентиран достъп, присвояване или копиране на документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, върху които се упражнява правомерен контрол от притежателя на търговската тайна и съдържат търговска тайна или информация, от която тайната може да бъде извлечена, както и друго поведение, което противоречи на добросъвестната търговска практика по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

  • Какви са евентуалните опции за защита при нарушаване на търговска тайна?

Предявяване на иск на основание чл.10 от ЗЗТТ:

  • за присъждане на обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи;
  • преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна;
  • забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките, които са предмет на посоченото нарушение.

Адвокатско дружество „Колев, Ангелов и Митева“ (www.kamm-law.com)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.