Вълкът идва – растящите лихви тласкат собствениците на жилища в Испания до ръба

Четиристайният апартамент на Исабел Бенито в Колменар Виехо, ветровит град с гледки към планините северно от Мадрид, не е обичайното жилище на семейство, което е на ръба на оцеляването. Но банковите документи и написани на ръка бележки, които тя държи в препълнена пазарска торба във всекидневната си, са свидетелство, че е подложена на финансов натиск, пише Financial Times.

56-годишната Бенито е притеснена, че вноските по ипотечния ѝ кредит с плаваща лихва, обичайния договор за повечето испански собственици на жилище, скоро може да нараснат от 902 евро на месец до над 1300 евро. „Има страх, че ще загубя дома си, ще загубя това, което съм платила до момента, и всички саможертви, които съм направила. Много страх и тъга“, казва тя.

Безпокойството ѝ се споделя от милиони хора в еврозоната, които трябва да се справят с поредица от агресивни повишения на лихвите от Европейската централна банка в отговор на ширещата се инфлация. За домакинствата последиците от затягането на паричната политика по ипотечните им кредити се случва в момент, когато цените на енергията и на храните поглъщат нарастващ дял от бюджета им.

Управлението на произтичащото от това недоволство е неотложна задача на политическите лидери и е особено важно за тези от тях, за които престоят избори догодина, като испанския премиер социалист Педро Санчес, чието правителство притиска банките да предложат облекчения.

В Испания страховете са особено остри заради пресните спомени от мъчителната жилищна криза, която започна със спукването на имотния балон през 2007 г., водейки до принудително извеждане от домовете им на стотици хиляди хора, финансова криза и унищожаване на доверието в банките.

Испанската централна банка съобщава, че около три четвърти от притежателите на ипотечни кредити в Испания имат договори с плаваща лихва, които обичайно остават такива за срока на заема. Делът на ипотечните кредити с плаваща лихва е също толкова висок и в съседна Португалия, но е далеч по-нисък във Франция и Германия, където договорите с фиксирана лихва са обичайни.

Макар че ЕЦБ вече повиши базовата си лихва с два процентни пункта тази година и се очаква да пристъпи към ново повишение с 0,5 процентни пункта в средата на декември, последиците за испанските собственици на жилища не са незабавни. Повечето ипотеки с плаваща лихва са обвързани с 12-месечен Euribor, междубанкова лихва, която отразява накъде според пазарите ще се насочат лихвите на ЕЦБ плюс марж, основан на обстоятелствата при конкретния кредитополучател. Но вноските по кредитите обикновено се коригират само веднъж в годината.

„Вълкът идва, но все още не е тук“, казва Лаура Барио от жилищната група Coordinadora de Vivienda.

Най-големият шок ще изпитат хората, чиято последна корекция е била към края на 2021 г., когато 12-месечният Euribor беше -0,5%. Сега той е 2,6%, а пазарите очакват, че ЕЦБ ще продължи да повишава лихвите спрямо настоящото им ниво от 1,5 на сто. Това означава, че в следващите няколко седмици вноските ще нараснат с над 200 евро на месец – от 636 на 850 евро за домакинство със среден размер на заема от 145 хил. евро, оставащ срок от 20 години и стандартна ставка на Euribor от +1%.

Миналия месец председателят на Испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос заяви, че повишение на лихвите с три процентни пункта ще увеличи броя на притиснатите домакинства, които заделят над 40% от доходите си за плащания по дългове, с 400 хил. души до един на всеки седем.

Бенито, която има временна работа в център за детски грижи, вече е решила, че несигурността е твърде голяма и е уведомила банковия си мениджър, че иска да премине към заем с фиксирана лихва. Предложили ѝ лихва от 2,85% спрямо настоящите 0,2%, която ще вдигне месечните ѝ вноски с над 200 евро до 1137 евро и ще погълне на практика цялата ѝ заплата. Доходите на съпруга ѝ, оператор на кран, ще трябва да покриват всичко останало. „Ако не си гарантирам лихвата сега, може да настъпи момент, в който да не мога да плащам“, казва тя.

Испанското министерство на икономиката е наясно с рисковете и води разговори с банките как да бъдат смекчени последиците от по-високите лихви. То очаква предложение от тях „в идните седмици“, съобщи представител на министерството.

Банките искат ограничения кой може да се възползва от евентуални мерки. Гонсало Гортасар, главен икономист на CaixaBank, един от големите кредитори в страната, каза миналата седмица: „Мерките трябва да бъдат съсредоточени върху тесен периметър, върху най-уязвимите“.

Но Мануел Пардос, президент на групата за защита на потребителите ADICAE, предупреди, че критериите за облекчаване в миналото са били толкова строги, че „са изисквали кредитополучателите буквално да мизерстват“.

Една от идеите на банките е за временно отлагане на лихвени плащания изцяло и прибавянето им към дължимата сума в края на заема. Друго предложение е за удължаване на срока на ипотечните кредити, за да се намали месечното бреме.

Но ADICAE изчислява, че удължаването на средния ипотечен кредит в Испания с пет години ще прибави лихвени плащания за общо 6700 евро.

Йоланда Диас, един от испанските вицепремиери, заяви миналия месец, че предложенията на банките „не са достатъчни“. Министри побързаха да отбележат миналата седмица, че всички най-големи банки отчетоха силни тримесечни печалби.

Засега броят на кредитите, които се превръщат в проблемни, е малък. Испанската централна банка съобщава, че има „основателно съмнение“ за пълното изплащане на едва 3,9% от целия дълг на потребителите, далеч от връхната точка от 13,6% през 2013 г. Освен това жилищните заеми обичайно са една от последните сметки, които хората спират да плащат.

Хосе Антонио Алварес, главен изпълнителен директор на най-голямата испанска банка Santander заяви миналата седмица, че страната „съвсем не е близо“ до мрачните дни от 2008 и 2009 г. Тревогите стават основателни, когато източниците на доходи на хората изчезнат, но Испания не отчита материален ръст на безработицата, допълни той. Последното тримесечие безработицата нарасна до 12,7%, което е ниско ниво по исторически стандарти за Испания, но трудовият пазар продължава да е отслабен заради преобладаващо временните договори.

В Колменар Виехо това е още едно нещо, което тревожи Бенито. „Аз съм служител на временен договор и по всяко време може да ме изхвърлят на улицата“, казва тя.

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.