Кузман Илиев: По-добре финансово разумни, отколкото да режем живо месо

Голямото задлъжняване, бързо, неконтролируемо, с бързо покачване на лихвите по дълга съчетано с политически популизъм заплава финансовата стабилност и поставя под съмнение валутния борд.

Вдигането на минималната работна заплата е една изключително вредна мярка, която натежава на бюджета и в определени райони на страната ще доведе до много тежки икономически сътресения.

Държавата може да се върне към финансовата стабилност, обикновено това става под натиск. По-добре сега да сме финансово разумни, за да не режем живо месо

Това заяви в интервю за БГНЕС Кузман Илиев, икономист от Съвета по икономически и публични политики (СИПП).

Той е противник на тезата, че служебното правителство на Гълъб Донев непременно трябва да внесе бюджет в парламента.

„Служебното правителство не бива да прави такъв политически акт, защото всъщност бюджетът е олицетворението на политиките, които парламентът, избран от българския суверен, би следвало да води, така че това е много политически елемент“, каза икономистът.

Кузман Илиев определи като „разумен ход да се продължи с миналогодишния“, защото е най-щедрият в историята на България.

„Новите, които виждахме като варианти, предполагат институционализиране на задлъжняването. Много сериозно задлъжняване в една среда с много високи лихви. Практически в самото задлъжняване не непременно се корени голям проблем, ако тези спестявания отиват за производствени инвестиции. Но в случая теглим дълг на високи лихви, за да плащаме социални разходи, пенсии, заплати във ведомствата, което означава, че дългосрочно сме обречени на вдигане на данъци и осигуровки“, предупреди икономистът от СИПП.

Той отбеляза, че в един момент все пак ще имаме правителство и работещ парламент, които ще направят своя бюджет. „Важното е в този бюджет да покажем, че разбираме стратегическите рискове, които са по няколко линии“, каза Кузман Илиев.

Основната линия е, че заради мъглата на инфлацията не знаем кое колко струва и кое колко ще струва след известно време.

„Реално обществени поръчки има в най-различни сектори на икономиката, които са подписани, спечелени, да речем 2020 г., когато цените са едни. Междувременно производствената инфлация е огромна, инфлацията при производител на вътрешния пазар е 50%, т.е. тя се акумулира, разходите за нашите предприемачи стават все по-големи и по-големи. В един момент се оказва, че на онези цени, на които държавата ще плаща на бизнеса, той не може да си завърши проектите. И тук говоря за ВиК инфраструктура, за ЖП инфраструктура, за магистрали, за пътища, за саниране, тъй като това е една от основните програми по Плана за възстановяване. Може да се окаже, че ние в момента заради това, че не хващаме добре инфлационния компонент, нямаме достатъчно средства и механизми, с които да предпазим българската икономика и българската предприемаческа среда от икономически погром“, заяви експертът.

Проблемът е, че много бизнеси могат да спрат. Той даде пример със строителния сектор, който е най-капиталово интензивен и обвързан с банковата система. Гръбнакът на този отрасъл са малките и средните фирми.

„През 2020 г. строителният сектор произвежда продукция за 23 млрд. лв., а за първото полугодие на тази година – 6 млрд. лв. Да приемем, че до края на годината достигне 12 млрд. Ние имаме едно много тежко свиване на един ключов сектор в нашата икономика. Това е един системен отрасъл и системен риск, който трябва да бъде поставен на вниманието на обществеността и да се каже, че нямаме добро бюджетиране на този риск“, каза Илиев.

Друг риск е, че сме поели ангажимента в Плана за възстановяване да намалим въглеродните емисии с 40%.

„Имаме няколко варианта, един от които е Европейската комисия да ни накаже свирепо да платим много тежки глоби, другото е да влезем отново в тежка енергийна криза и да унищожим половината от нашия енергиен сектор в условия, в които енергията се оказва най-ключовата съставка на оцеляването на икономиката. Изключително безотговорно е и малко се отлага проблемът за това какво може да се направи. Трябва бързо да се преговаря с ЕК и с тези хора, които отговарят за Плана за възстановяване и да се предоговорят условията. Другата възможност е да се трансформира региона, като се вкарат нови технологии“, заяви икономистът на СИПП.

Вместо това не се прави нищо конкретно и следват глоби.

„Или глобите, или затваряме. А не можем да затворим половината от микса си, това е въпрос на национална сигурност. Да не говорим, че в строителството и енергетиката са заети стотици хиляди. Въобще не коментираме социалната цена. И ето тук е следващият въпрос, когато ти не правиш и не създаваш добри условия за предприемачите да оцеляват, когато теглиш дълг, който харчиш за моментни текущи разходи, което означава, че ще им вдигнеш данъците на същите предприемачи, когато изключително късогледо и без някакъв политически стабилен хоризонт се правят неща, цената се плаща след година, две много тежко“, предупреди Илиев.

Вдигането на минималната работна заплата (МРЗ) от 710 лв. на 850-860 лв. е една изключително вредна мярка, която натежава на бюджета и в определени райони на страната ще води до много тежки икономически сътресения. „Вдигайки МРЗ, вие не правите някакво добро. Напротив това може да създаде голям проблем, предизвиквайки голяма безработица. Т.е. ограничавате възможността да се създава заетост и трайни трудови навици“, предупреди икономистът.

Голямото задлъжняване, бързо, неконтролируемо, с бързо покачване на лихвите по дълга и очевидният популизъм, който тресе всички формации, като всяка една от тях казва: ние сме главният готвач и на шведската маса ще раздаваме на всички, това създава риск пред финансовата стабилност на България. Поставя се под съмнение борда.

Според икономиста държавата може да се върне към финансовата стабилност, обикновено това се случва под натиск.

„Сега виждаме политици, които излизат и казват ние раздаваме на бизнеса пари, а пък пенсионерите гладни ли да ходят? Това е изключително вредна демагогия. Нещата са свързани. Ако българската икономика работи и се плащат заплати и се трупат осигуровки в социалната система, тогава ще има и пенсии. Обратното няма как да стане. Обратното е държавата трупа дълг и си купува време, което дългосрочно обрича цели поколения“, заяви Илиев.

А когато нямате ликвидност за да обслужвате като държава социалните системи, структурите за сигурност или не дай си боже лихвите по заемите, тогава фалирате и инвеститорите започват да гледат на вас като бананова република, избягват ви, няма нови фирми, няма нови доходи, няма перспектива и се топим като народ.

„Ние сме най-бързо топящата се нация в света. Проекцията е, че до края на века ще сме 3,5 милиона. Демографската криза е риск пред националната сигурност номер 1. Политиците ни трябва да седнат и да говорят с факти как да създадат перспектива пред българските предприемачи, да създадат стабилна данъчна среда и енергийна сигурност. Иначе ние просто се забавляваме пред лицето на изключително тежък ураган, в който влизаме, включително и поради външни обстоятелства, а не само от нашето безхаберие“, заяви Кузман Илиев. /БГНЕС

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.