На 18 ноември, в рамките на новата „Бисерна поредица“ на издателство „Колибри“, за пръв път на български език излиза романът „Кучешки години“ от Нобеловия лауреат за литература Гюнтер Грас. Преводът е дело на Любомир Илиев.
„Кучешки години“ (832 стр., цена: 40 лв., твърди корици) е третият – наред с „Тенекиеният барабан“ и „Котка и мишка“ – роман от легендарната Данцигска трилогия на писателя. От излизането му през 1963 г. са изминали десетилетия, но той не е изгубил нищо от притегателната си мощ. В него трима разказвачи се превръщат в хронисти на довоенното, военното и следвоенното време на ХХ век, отвеждат ни от устието на Висла през потайностите на Кьолн, Дюселдорф и Берлин до изоставената мина, която е преобразувана в място за индустриално производство на птичи плашила, създадени по човешки образ и подобие. Предизвикала шумни реакции още с излизането си, книгата не само представлява паноптикум от хрумвания и провокации, антология от брилянтно разказани кратки истории, образци на висока поетичност и безпощадна сатира, но е и внушителен принос към денацификацията на Германия, което прави задължително присъствието ѝ във всяка национална култура.
В настоящото издание е включена илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.
Гюнтер Грас (1927 – 2015) е роден в Данциг (днес Гданск, Полша). След края на Втората световна война изучава каменоделство и скулптура, а през 1949 – 1953 г. следва в художествените академии в Дюселдорф и Западен Берлин. През 1956 г. се установява в Париж, където остава до 1961 г. Писателят развива активна политическа дейност, като ревностно подкрепя Германската социалдемократическа партия и Източната политика на Вили Бранд, а през 1968 г. се обявява в защита на смазаната от войските на Варшавския договор Пражка пролет. През 1959 г. Грас публикува големия си роман „Тенекиеният барабан“, който му донася световна слава и го превръща в своеобразен говорител на поколението германци, израснали по времето на нацизма. Допълнителна известност носят на писателя романите „Местна упойка“ (1969), „Из дневника на един охлюв“ (1972), „Калканът“ (1977), „Плъхката“ (1986), „Моето столетие“ (1999) и новелата „Рачешката“ (2002), както и автобиографичната книга „Да люспиш лука“ (2006). През 1999 г. е удостоен с Нобелова награда за литература.
