Милена Милотинова: Белград и Москва нямат интерес от добри отношения между България и РСМ

Нито Белград, нито Москва имат интерес България и Република Северна Македония да бъдат в добри отношения. Това е ясно за всички и събитията напоследък показват точно това. Напоследък стана ясно за абсолютно всички, включително и за властите в Скопие, както и за хората в Брюксел, че македонските българи са твърдо решени да отстояват своите права и техните организации доказаха, че няма да спрат тази битка за отстояване на тези критерии от Копенхаген, които са записани в Преговорната рамка и те всъщност са фундамента на Европейския съюз.

Това заяви в интервю за БГНЕС Милена Милотинова, телевизионен водещ и журналист, автор на над 10 документални филма, посветени на българите от Западните покрайнини и на македонските българи в РСМ.

Филмите на Милена Милотинова, направени преди повече от 20 години, показват неща, които сега виждаме в Двустранния протокол между РСМ и България, който е част от Преговорната рамка за стартиране на членството на РСМ в ЕС. Така, например, филмът „Само защото бяха българи“ показва репресиите срещу македонските българи през 1944 – 1945 и след това, и реабилитацията на жертвите на комунизма е записана като условие, както и отварянето на архивите на УДБА.

Любопитството е това, което я кара да направи филмите за българите от Западните покрайнини и за македонските българи в РСМ.

„Имала съм много трудни моменти с филмите си, защото спомням си при първите ми филми, които бяха за Западните покрайнини, имаше остра реакция от представители на Белград, които си позволяваха да интервенират, те вероятно си мислеха, че още живеем в ерата на комунизма“, разказа Милотинова за филма „Градче, загърбено от Бога“.

Филмите ѝ показват живота на нашите хора там, нарушените им права на образование, нарушените им включително църковни права, защото богослужението не се е водело на езика, на който трябва, а именно българският.

„Тогава поставихме въпроса за образованието на майчин език, на което българите от Западните покрайнини имат право, като всяка една малцинствена общност в Сърбия. Тези образователни права и до ден-днешен не се спазват, и до ден-днешен има проблеми с това, до ден-днешен се поставя въпросът“, отбеляза тя и допълни, че последният път президентът Румен Радев поставя въпроса пред президента Александър Вучич.

Тогава Вучич обеща това да бъде изпълнено, но нищо отново не се случи, отново няма учебници на български, отново няма образование на майчин език, подплатено с учебни програми на български и в крайна сметка това, което казват българите от Западните покрайнини, включително и в нейното предаване „Брюксел 1“, е, че за 103 години, от подписването на Ньойския договор, населението на Западните покрайнини е намаляло със 100 хиляди. „От 120 хил. сега нямат и 20 хил. в двете общини Босилеград и Цариброд, които между другото нямат и транспортна свързаност помежду си и по моему това е абсолютно умишлено направено от сръбските власти да е така, за да нямат връзка хората от двете общини“, обясни Милотинова и добави, че те трябва да минават по заобиколни пътища, много по-дълги – или през Сърбия, или през България, за да отидат от Босилеград до Цариброд и обратно, което е един икономически нонсенс.

Това, което е направено от страна на българската външна политика за българите от Западните покрайнини, според Милена Милотинова не е достатъчно и по линия на трансграничното сътрудничество те очакват да се финансират проекти, свързани с Босилеград и Цариброд.

По отношение на външната политика на България във връзка с РСМ, тя е категорична, че България трябва да продължи грижата за българските военни гробища в там, нещо, за което различни наши институции много се застъпват. „И също така България трябва много стриктно да следи оттук нататък какво става с Преговорната рамка за стартиране на преговори за еврочленство на РСМ, защото в тази Преговорна рамка са записани много неща, но България е страната, която трябва да следи за изпълнението им наред с останалите европейски страни, но България има най-силен интерес да го прави, защото тук опираме до правата на македонските българи“, каза още Милотинова.

Тя коментира и актуалната през последните няколко години тема журналисти да стават пиари. „Няма нищо лошо в това журналистите да стават пиари и да минават на друго поприще, обаче това, което не бива да става е по едно и също време журналистите да са и пиари на някого, т.е. да се смесва журналистическата работа с пиарската работа“, смята Милотинова. Според нея журналистическият труд, журналистическата работа и правилата, по които работят те, са несъвместими с поемането на пиарски задължения, така че не смята, че двете трябва да се смесват, защото „журналистиката си е журналистика, public relation-a си е public relation“.

Милотинова обясни, че въпреки, че това са две абсолютно отделни професии, те имат допирни точки, защото пиарите, естествено, трябва да работят с медиите и с журналистите, трябва да дават информацията, която те считат важна за своите ведомства.

От друга страна обаче журналистите трябва да имат винаги критична мисъл, винаги да задават въпросите, на които трябва да се отговори и въпросите, които си задават зрителят, читателят, слушателят, следва да бъдат зададени от журналиста на съответната институция, министерство или пък някаква друга организация.

„Между другото това направих и аз при последното си интервю с еврокомисаря Вархеи. Не се потопихме в брюкселския жаргон, административен, а говорихме конкретно за правата на македонските българи и кога той ще ги приеме, и дали ще ги приеме“, отбеляза Милотинова. Тя допълни, че той е обещал, че ще ги приеме, също така ще се запознае и със законодателството, което беше извънредно бързо, безпрецедентно бързо въведено в Република Северна Македония и целящо да затвори клубовете на българите от РСМ.

Телевизионната водеща каза много топли думи и за своя екранен партньор в продължение на 8 години – Димитър Цонев.

„Митко Цонев беше един много добър екранен партньор за мен. Аз съжалявам много, че Митко си отиде така без време. Смятам, че имаше много какво още да даде на българската журналистика, заяви тя. По думите ѝ той е умеел с лекота да отиграва дори и най-трудните ситуации, които са били много в годините от 1992 до 2001, когато двамата са водили централната емисия новини на обществената телевизия. Тези 8 години съвместна работа Милена Милотинова определи като „най-бурните години на телевизията, като изключим годините от 1989 до 1992“.

„Изключително бурни години, в които имаше много стачки, протести, включително пред телевизията. Доста от хората, които имаха недоволство от държавата идваха да протестират и пред телевизията тогава“, разказа тя. Телевизионната водеща допълни, че от своя страна пък са имали и борбеност, и хъс да отстояват своите права, което, обаче, е рефлектирало и на екрана, защото в моментите, в които са били подлагани на натиск и са отстоявали правата си да спазват журналистическите правила и да информират за събитията такива, каквито са, са изказвали своето недоволство от начина, по който са опитвали да ги притискат.

„Спомням си, че съм била давана в черно-бял кадър като водещ, с което телевизията изразяваше своя протест, в кадър съм била и в далечен план“, разказа още Милотинова и допълни, че в подобни случаи трудно можеш визуално да различиш кой е водещ в дъното на студиото, само по гласа той може да бъде разпознат.

Двамата с Димитър Цонев са преживели какво ли не за тези 8 години, включително обществената телевизия многократно е пускала песента „Let it be“ по времето, когато са водили централната емисия новини. „Тази традиция с „Let it be“ стартира много по-рано – от времето на Нери Терзиева и Асен Агов, когато натискът е бил и доста по-голям, така че преживявали сме всякакви ситуации, опитвали сме се с всички сили да отстояваме правото си да информираме за събитията такива, каквито са, и сме успявали в тази битка“, отбеляза Милена Милотинова. Тя е категорична, че едни колегиални и партньорски отношения винаги са опора.

„Работата в екип винаги носи успех, което се и случваше тогава в тези бурни години в „По света и у нас“, заключи телевизионната водеща. /БГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *