Паметниците на знаменитите ни революционери и писатели съхраняват българския дух

Писатели, революционери и национални герои красят столичните градинки и припомнят на съвременниците ни за ценното българско наследство, предаде репортер на БГНЕС.

Гоце Делчев, Даме Груев и Васил Левски са само част от революционерите, чиито паметници до ден днешен могат да се видят в столицата ни.

Гоце Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските Македоно-Одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация. Той е считан за един от най-великите революционери, дали живота си за да освободят Македония и Одринска Тракия. В чест на славния възрожденец са кръстени редица градове, села, улици, квартали, училища и читалища в много градове в България, като дори най-високият връх в планината Славянка, носи името Гоцев връх. Българските граждани могат да видят много негови паметници в различни краища на България като например в Ботевград, Варна, Благоевградско и т.н. До ден днешен в страната ни също са запазени артефакти на Гоце Делчев.

Даме Груев е български революционер, деец на българското националноосвободителното движение в Македония и Одринско, един от основателите и идеолозите на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация. В София със свои съмишленици от кръга „Лоза“ създават кръжока „Дружба“. Самият той се посвещава на изграждането на ВМОРО и привлича със себе си и Гоце Делчев в организацията. В своите спомени Даме Груев отбелязва, че една от причините за опитите му да създаде революционна организация е засилилата се сръбска пропаганда в Македония: “Мислехме, че трябва да се тури на дневен ред идеята за освобождение на Македония преди да успее сръбската пропаганда да се засили и раздроби народа.“ През октомври 1893 година се установява в Солун и усилията му за създаване на революционна организация се увенчават с успех. Така на 23 октомври заедно с д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Антон Димитров и Христо Батанджиев, Дамян Груев поставя началото на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК). През 1895 и 1896 година Даме Груев, като инспектор на българските училища в Солунско, предприема редица обиколки с цел разширяване и укрепване на организационната мрежа. Установява контакти с Върховния македоно-одрински комитет и прави опити за единодействие между двете македоно-одрински организации. По-късно участва в Илинденско-Преображенското въстание неговия злополучен край – във възстановяването на ВМОРО, като решава да остане в Македония, давайки кураж на населението и подпомагайки организационната мрежа. Архивът на Даме Груев, състоящ се от писма, документи и бележки, свързани с революционната му дейност, днес се съхраняват в Централен държавен архив на Държавна Агенция „Архиви“, за да ни напомня за националния ни герой.

Васил Левски е българският ни национален герой, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация. Личността му се възприема от поколения наред съвременници като най-ярката и най-откроена сред българските революционери, който въплъщава идеята за „чиста и свята република“. Известни са 150 паметника на Апостола, от които 131 са в България и 19 в чужбина. Функционират три музея, посветени специално на Васил Левски в Ловеч, Карлово и Къкрина. Като музейна сбирка е оформена и килията, в която често е отсядал в Троянския манастир.

Във Великотърновския исторически музей също има вещи, принадлежали на Левски, както и печат на БРЦК. Днес портрет на Васил Левски е поставен в кабинетите на Президента на Република България, Министър-председателя на Република България, министрите, областните управители, кметове на населени места и на много други политици. Образът на Васил Левски нееднократно е експониран на българските регулярни и юбилейни банкноти и монети, за да може делото му да не бъде забравено за векове наред.

Паметниците на писателите Емилиян Станев, Иван Вазов, Димитър Димов и Димитър Талев пък носят на поколения напред духът на българското творчество и култура.

Обект на творчеството на Емилиян Станев са хора от най-различни възрасти. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци – писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера. Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“ „Лакомото мече“, „Повест за една гора“, „Когато скрежът се топи“ и „Чернишка“, които се четат и от децата до ден днешен.

Иван Вазов е поет, писател и драматург, наричан често „Патриарх на българската литература“, чийто творчество е отражение, както на Възраждането, така и на следосвобожденска България. Освен десетките му паметници в България неговото име носят и много къщи-музеи в Сопот, където е родният град на писателя, Пловдив, София и Берковица. Носител е на „Орден за гражданска чест и заслуги“, увенчан е с уникална сребърна Лира с панделка и струни от злато и сребърен венец от Дружество „Славянска Беседа“, награден е със златен медал за наука и изкуство. Носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий“ с лента и звезда, който орден дотогава е присъждан само на членове на династията, висши духовници, военни и политици. Вазов е първото и единствено гражданско лице носител на ордена. Общо седем са носителите на ордена с българско поданство, трима от тях короновани – царете Фердинанд І и Борис ІІІ, и принц Кирил. Според статута на ордена след смъртта на носителя орденът се връща на държавата. Единственото изключение от това правило е за Вазов, след смъртта му орденът е оставен на наследниците му с правителствено решение. Освен тези множество почети, Вазов е и провъзгласен за почетен гражданин както на София, така и на БАН.

Димитър Димов сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми в различни вестници като „Литературен глас“, „Литературен фронт“, „Мир“, „Народна култура’“, „Отечествен фронт“ и в списанията „Септември“, „Театър“, като творбите му го представят предимно като майстор на психологическия и социалния роман. От 21 март 1964 г. до смъртта си е председател на Съюза на българските писатели. Писателят утвърждава в българската литература модерен художествен стил, който се отличава с психологическо проникновение, интелектуална задълбоченост, остра конфликтност и тънък усет към богатството на езика. Героите му, носители на силни чувства и амбиции, са детерминирани чрез социалните и нравствените стълкновения на епохата. Димитър Димов е и автор на романът „Тютюн“, който влиза в задължителната литература в училищата и до ден днешен.

Димитър Талев е изтъкнат български писател и журналист, автор на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“, които също са неизменна част от съвременната литература на поколения граждани. Страната ни до ден днешен почита името на знаменития ни писател. Освен паметници, на неговото име са кръстени редица улици във всяко кътче на България, училища и библиотеки.

Една нация запазва своето богатство, когато съхранява и помни своето минало. Само, когато предаваме през поколения напред кои са били героите на България, кои са се борили за нашето Освобождение, кои са обогатявали културата ни със своето творчество, ние ще можем да бъдем горди със своето славно минало, горди да се наречем българи. /БГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.