Футбол, Формула 1 и може би Олимпиада: Как Катар и съседите му перат имидж

Катарската кандидатура за домакин на Световното първенство по футбол беше противоречива още от самото начало.

Освен критиките заради нарушените човешки права, имаше недоволство и заради горещите температури и огромните логистични предизвикателства. Страната разполагаше с един остарял стадион, няколко хотела и никакъв опит с масовия туризъм, пише списание Bloomberg Businessweek.

Оказа се обаче, че това не са проблеми, които не могат да бъдат решени.

Пет години след като спечели правата да бъде домакин на турнира и 300 милиарда долара по-късно, малката страна, богата на газови находища, прие най-добрите играчи във футбола и около един милион от най-запалените им привърженици.

 

Вече има седем нови стадиона, 20 000 нови хотелски стаи, ново метро и над 1700 км нови пътища. Това е кулминацията на десетилетие непрекъснато строителство и инвестиции.

Катарските разходи за спорт не се ограничават само до световната купа

След като получи правата за турнира от FIFA, страната продължи да харчи като луда, придобивайки мажоритарен дял в един от водещите футболни отбори във Франция ПСЖ, както и 22% дял в португалския футболен клуб Брага. Катар също така беше домакин на състезание от Формула 1 през 2021 г., а след това си гарантира това право и за следващите 10 години.
Богатите съседи на Катар не остават по-назад и също инвестират огромни суми в спорт 
Регионът ще е домакин на четири състезания от Формула 1 през 2023 г., а Саудитска Арабия и Абу Даби притежават клубове от Английската висша лига. Има още много примери като професионалното голф събитие LIV Golf, все по-големите инвестиции в електронни спортове, както и в големи боксови и бойни състезания. През октомври два отбора от NBA имаха предсезонна среща в Близкия изток.
„Огромните богатства на страните от залива, съотнесени към малкия брой население, им дават огромни възможности да инвестират в изграждане на престиж“, казва Даниа Колейлат Катиб, преподавател в Института „Хувър, част от Stanford University.
Неизбежният ефект обаче са обвиненията в т.нар. „спортно изпиране на имиджа“. Страните от региона се опитват да използват положителните емоции, съпровождащи спортните събития,  за да подобрят собствената си съмнителна репутация, коментират анализатори. Саудитска арабия, ОАЕ и Катар активно изграждат брандове, които не са свързани само с производството и добив на нефт и газ. Има твърдения, че целта им е замазване на редица проблеми, свързани с репресиите срещу дисиденти и вкоренената дискриминация срещу жените и малцинствата.

Нещо като Лас Вегас, но без всички пороци

Домакинството на световната купа „ще послужи за истинското стабилизиране на имиджа на Катар“, казва Джорджо Каферо, главен изпълнителен директор на базираната във Вашингтон консултантска фирма Gulf State Analytics. Той смята, че Катар ще успее да отправи послание за „напредничава, прогресивна и ориентирана към външният свят страна, чиято цел е да обедини различните хора.“
С други думи – Катар има шансове да въплъщава мястото, което бизнесмените биха избрали, за да забавляват клиентите си, компаниите биха организирали конференции там, а семействата биха го предпочели за кратка ваканция. Нещо като Лас Вегас, но без всички пороци.
Близкоизточната спортна злоба 
Следващото десетилетие е критично важно за страните, които разчитат в голяма степен на приходи от изкопаеми горива.
Много държави и компании определиха 2030-а за годината, в която ще започнат да намаляват потреблението си на енергия, докато голяма част от тях все повече търсят по-зелени алтернативи, за да забавят климатичните промени.
Катар даже се опита да категоризира това световно като въглеродно неутрално, макар че анализатори вече изразиха скептицизъм относно това послание.
В краткосрочен план страни като Катар ще бъдат облагодетелствани от енергийната криза, ускорена от руската инвазия в Украйна. И като един от най-големите износители на втечнен природен газ в света,
Катар ще спечели от нарастващото европейско търсене.
Последиците от войната обаче подчертаха и необходимостта вносителите да помислят за енергийната си сигурност, намалявайки зависимостта си от изкопаеми горива. За страните производителки това означава старт на усилията да подсигурят икономическото си бъдеще преди търсенето на продукцията им да намалее.
Пример за това е Саудитска Арабия, която не издаваше туристически визи до 2019 г., но сега има намерение да похарчи 1 трилион долара за привличането на посетители.
Част от стратегията ѝ е построяването на Неом – високотехнологичен град в пустинята. Страната има намерение да построи изкуствен ски курорт и през октомври беше избрана за домакин на Азиатските зимни игри през 2029 г. Такива събития често се използват като изпитателни за места, които имат намерение да домакинстват и по-големи – като Олимпиада например – и да покажат, че имат потенциал да привлекат милиарди туристи.
По-малките съседи на Саудитска Арабия също се рекламират като привлекателни дестинации. До края на това десетилетие ОАЕ има за цел туризмът да носи 15% от БВП. Катар се стреми към 6 милиона посетители годишно, което е двойно повече от броя туристи в страната през 2016 г. Страните обаче не могат да постигнат тези цифри, без да променят начина, по който туристите ги възприемат.

Целта на това полиране на имиджа е нещо повече от стремеж към икономически ръст

За Катар глобалната видимост се превърна във въпрос на оцеляване. Само преди пет години ескалация на регионалното съперничество накара Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет да прекъснат дипломатическите, търговските и пътническите връзки със страната. Имаше дори предупреждения за възможна саудитска инвазия.
Необходимо беше намесването на САЩ, както и изтъкването на аргументите, свързани с икономическия интерес на съседите от предстоящото първенство, за да се сложи край на безнадеждната ситуация от миналата година.
FIFA, МOK и други ръководни органи отдавна твърдят, че пренасянето на спортните събития в недемократични страни носи повече полза, отколкото вреда. На този фона обаче го има и циничното схващане, че спортните организатори нямат голям избор. Страните от Персийския залив са сред все по-малкото държави, готови да похарчат огромни средства, за да бъдат домакини на спортни събития. В европейските и американските градове жителите, известни още като гласоподаватели, са склонни да гледат на спортните форуми като на прахосване на парите на данъкоплатците и многократно са отхвърляли предложените оферти.
Медиите съобщаваха подробно за случаите на нечовешко отношение към работниците по строителството на стадионите и друга инфраструктура в Катар. „Амнести Интернешънъл“ обвини правителството, че не е положило сериозни усилия в разследването на смъртта на много строители мигранти. След години на критики и въпроси страната направи значителни промени в трудовото си законодателство, но правозащитните организации настояват за още по-сериозни закони и по-доброто им прилагане.
Някои играчи и фенове призоваха за бойкот, но футболните власти на участващите страни в крайна сметка спряха тези намерения, докато катарското правителството обещаваше гостоприемно посрещане на всички.
Има причини обаче да се съмняваме в това. Летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г. също бяха приветствани като свидетелство за напредък, либерализация и отваряне към света. 14 години и една Зимна олимпиада по-късно обаче Китай е под още по-строг контрол, докато президентът Си Дзинпин задвижва третия си мандат.
Саудитска Арабия, Гърция и Египет кандидатстват съвместно за домакинство на Световното първенство през 2030 г. Също така е ясно, че както Саудитска Арабия, така и Катар се интересуват от домакинството на Олимпийските игри, предлагайки още една възможност за обвинения в „спортно изпиране на имиджа“. Но и възможност за социален напредък.
„Домакинство на Олимпийските игри в региона изглежда все по-вероятно“, казва Саймън Чадуик, професор по спорт и геополитика в Skema Business School в Париж. „Жените ще трябва да показват краката и ръцете си и няма да покриват главите си. Това наистина е доста интересна перспектива.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.