Александър Арабаджийски – човек, прославящ България! Председателят на Българската федерация по Кендо е единственият източноевропеец, носител на седми дан и с титла „Кьоши“. Благодарение на него страната ни се нарежда на 15-то място в Света и изпреварва дори страни като Русия, Австрия и Полша. Той е напълно отдаден на мисията да популяризира и развива кендо, не само в България, а и в региона. Малцина знаят, че това японско бойно изкуство, унаследило бойните умения и моралните ценности на древните самураи, може да се охарактеризира и като начин на живот, подпомагащ самоизграждането чрез прилагане принципите на меча. Благодарение на сериозното практикуване на кендо, ученикът укрепва своето тяло и ум, изгражда силен дух, учи се да се отнася към хората правилно и устоява моралните ценности в обществото.
– Общояпонската федерация по кендо (AJKF) Ви присъди титлата „Кьоши“, която е втора по ранг от трите „Шого“ титли и Вие сте единственият източноевропеец, който я притежава. Разкажете ни малко повече за нея?
– В кендото има кю-дан система, като най-високата ученическа степен е 1 КЮ, а майсторските степени са от 1-ви до 8-ми ДАН. Паралелно с покриването на майсторските степени, след шести дан се присъждат специални степени – Ренши, Кьоши и Ханши, за които също се полагат теоретични и практични изпити, но са необходими и специални препоръки. До колкото съм запознат, те съответстват на древни военни титли в Япония. За да кандидатстваш за „Ренши“ трябва да е изминала минимум една години от покриването на шести дан, за „Кьоши“ трябва да са изминали минимум две години от покриването на седми дан, а за „Ханши“ не може да се кандидатства. Тя се присъжда за принос, като интересното е, че все още няма неяпонец, защитил осми дан по кендо и няма неяпонец с титла „ханши“. Реално „Кьоши“ 7 Дан е най-високата степен за неяпонци до този момент.
– Награден сте с почетна грамота от министъра на външните работи на Япония за принос в развитието на японската култура и българо – японските отношения?
– Това е доста скъпа, не финансово скъпа, а ценна награда и голямо признание, тъй като тя се връчва за принос в развитието на японско-българските отношения. Най-често тя се дава на организации, а в случая ми беше връчена персонално. Церемонията по връчването на почетната грамота се проведе в резиденцията Н. Пр. посланикът на Япония у нас, като той организира и специален коктейл по този повод.
– Стремяхте ли се към тази награда?
– Не, ще заимствам израза, че е важен пътят, който ще изминеш, а не целта. Дори за мен беше голяма изненада, когато получих известие, че ще бъда награден от министъра на външните работи на Япония. Относно присъждането на титлата „Кьоши“ – това също е продължение на пътя, по който съм тръгнал. Много е трудно да се защити седми дан и тази титла и нека не звучи като омаловажаване, но при редовно и правилно практикуване, се постига.
– Наистина ли, за да получите титлата „Кьоши“ не е достатъчно само да сте добре спортно подготвен, а практикуващият кендо трябва да излъчва и благородство и да притежава редица добродетели?
– Да, това са изисквания, на които много се държи. На изпитите от първи до осми, като цяло се изпълнява едно и също, но с всяко следващо ниво критериите се променят и комисията очаква човек да е овладял не само техническата страна от кендо, а и да демонстрира излъчване на достойнство, авторитет, осезаемо присъствие, доминиране над опонента и др. Успеваемостта на изпитите за седми дан варира между 7-9% от кандидатите, а за осми дан мога да кажа, че е най-трудният изпит на света и то не само в бойните изкуства, а във всички области. Там успеваемостта е от 0,5% до 1,2%. Два пъти в годината се провеждат изпитите и се явяват около 2000 души, като успяват приблизително 10-12 човека и то само японци. Изпитът е на два тура. Комисията е от 10 човека, като 8 от тях трябва да са „за“, за да можеш да преминеш. Дори самото явяване на подобен изпит е голямо събитие в живота на всеки кендока. Самите японци казват, че седми дан е най-високата степен за нормалните хора. Чести са случаите, когато хора се явяват по над 20 пъти на изпит за осми дан и пак не успяват.
– Как се запали по кендо?
– Съвсем случайно. Всичко започна, когато бях студент в Национална спортна академия и имах свободно време. През 1990 г. в България гостуваха японски учители, които правеха демонстрация в София на кендо и видяха, че има интерес сред много хора. Помолиха човек от японското посолство, който се занимаваше и с кендо, да ни показва в свободното си време и така лека полека започна всичко. Учителят ни не знаеше друг език освен японски, ние пък не знаехме японски, нямахме екипи и той ни носеше. След това започнахме да посещаваме различни семинари в чужбина, като постепенно се облекчиха нещата и от Япония започнаха да изпращат учители по кендо, които да подпомагат техническото ни и организационно развитие. Започнахме да израстваме като организация и като личности. Сформираха се много клубове в страната.
– Ходил ли сте в Япония?
– Да, 5-6 пъти по различни поводи, но винаги свързани с кендо. Там всичко е много по-различно, архитектура, култура, междуличностните отношения и е много интересно. На хората, които живеят там обаче не им е лесно и животът там е труден.
– Има ли в други градове, освен в София, клубове по кендо и държавата помага ли ви?
– Да, има в различни градове – Варна, Пловдив, Русе, Габрово и др. Държавата дали помага, доволни сме, когато не пречи. Понякога в стремежа си да регламентира обществените отношения в областта на спорта, неоснователно създава допълнителни затруднения за спортните федерации и клубове.
– Вие къде тренирате?
– Аз лично водя тренировки в Клуб по кендо МУСО в гр. София. Имаме още два клуба в София, като повече информация може да се намери на сайта на Българска федерация по кендо – kendo.bg
– На колко години е подходящо да започнат децата да тренират?
– Няма определена възраст, но аз лично съветвам родителите децата да започват на около 10 – 12 години. Трябва да са достатъчно големи, за да разберат какво им говорим и каква е мисията на кендо, а не само да се забавляват. Разбира се, че няма проблем да се започне от по-ранна възраст, стига детето да е мотивирано. Най-младият ми ученик е на 7 години, но тренира редовно и напредва постоянно. В Япония обикновено започват да се занимават с кендо на 6-7 годишна възраст, но там кендо е заложено и в образователната им система.
– А кой е най-възрастният човек, който тренира при вас?
– На 64 години и идва с внука си, който е на 17 г. Двамата тренират заедно и мисля, че взаимно се мотивират, което е чудесно.
– Предстои Балканса купа по кендо в гр. Скопие, Р Северна Македония и Европейско първенство във Франция. България ще участва?
– Да, тези състезания дават възможност на практикуващите да усетят и състезателния дух и да премерят сили с различни опоненти. Най-вероятно ще участваме, но още не сме започнали да планираме съставите на отборите, понеже последните години се отразиха негативно за нас като организация и за всички практикуващи. Заради Ковид залите ни бяха затворени и нямаше как да се тренира пълноценно. Надявам се тази година да възстановим спортно-състезателния календар.
– С какво Ви помага кендо в реалния живот?
– Мисля, че вече съм по-толерантен и по-търпелив към околните, винаги се стремя да уважавам събеседника си, но най-важното е формираната у мен нагласа за постоянство в начинанията, което се оказва, че е истинска сила.
Сибила Кусева
