Да имаш над 6 хиляди касети в ерата на Netflix и HBO. И да ги предпочиташ

Във времената на социални мрежи, смартфони и заливащо отвсякъде видеосъдържание е трудно да се повярва, че все още има хора, които разчитат на технологии отпреди десетилетия. Но е факт.
И не, тук не става дума за дядото, ползващ телефон с копчета, защото не може да се научи на друго. Обратното, това са хора, направили съзнателен избор по свои причини. От технологична гледна точка те са застинали някъде в 90-те години на миналия век и това им харесва.
Годината е 1981. Били Кънлайф спестява пари три седмици, за да си купи видео втора употреба. По онова време тази техника е последен писък. Оттогава британецът остава привързан към гледането на филми на касета. Днес, вече 79-годишен, той казва пред „Гардиън“:
„Имам над 6 хил. касети. Ползвам и Netflix, но предпочитам да имам физическия носител. А имам и много съдържание, което не може да се намери в дигитален вид. Струва ми се, че видеокасетите имат по-добро качество, отколкото DVD-тата, които лесно драскат и развалят“.
Всеки, който е гледал филм на видеокасета, има представа колко е високо качеството им. Ако пък е бил дете през 90-те, непременно помни филмите, в които всички актьори бяха дублирани от един монотонен глас. Човекът с този глас бе най-невъзмутимият в света и независимо какви страшни драми се разиграваха във филма, той запазваше спокойствие, което може да ти скъса нервите.
Като истински фен на ретро техниката Били не се ограничава с видеокасети. Има и магнетофонни ленти със записи от 50-те и 60-те години на миналия век, включително и концерт на The Beatles. Казва, че внучката му пък е фен на грамофонните плочи и аудиокасетите.

“Работя в болница и все още ползвам факс, както и пейджър“, казва пък 54-годишната медицинска сестра Лиса Форд.

Кратка историческа справка: машината факс е една от най-често използваните в офисите през 80-те и 90-те години. Факсът може да изпраща текст и образи на хартия, използвайки телефонна линия и принтер. Най-общо казано едната машина сканира и праща информацията, а другата я получава, разпечатвайки хартия.
Това е безнадежно остаряла технология, но не за всички. Някои може и да се изненада, но в България все още има институции, които ползват факс. Без майтап.
Пейджърът пък може да приема обаждания, но не и да връща. По него не можеш да говориш, но можеш да разбереш, че някой упорито те търси и да му се обадиш на номера, от който ти звъни. Стига да имаш телефон под ръка.

„Несъмнено новите технологии са много по-ефикасни, но аз имам притеснения за сигурността на данните и начина, по който те се съхраняват, казва Лиса Форд.

Наред с факса и пейджъра, тя има дори пишеща машина. При тази техника нещата са съвсем ретро, но дори Лиса казва, че я ползва само за писане на картички. И слава Богу, иначе шумът от тракането на клавишите ѝ може да накара някой по-лабилен съсед да се обади в полицията.
„Имам осем пишещи машини. Три от тях работят безпроблемно. Ползвам и модерни технологии, но винаги избирам пишещата машина за писма. Имам приятел, с когото комуникирам само със обикновени писма. В дигиталния свят е чудесно, когато получиш дебел плик с новини, които иначе виждаш във фейсбук“, казва 36-годишната фотографка Карла Уаткинс. И допълва, че за нея писането на машина е почти като техника за медитация. Смята себе си за старомодно момиче и дори има телефон с шайба. И все още го ползва.

Друга съвременна дама със симпатии към остарялата техника е Арен Девлин, на 39 години, от Лондон. От две десетилетия тя ползва само телефони BlackBerry. Сегашния го има от пет години и го пази като очите си. Често пъти околните я питат дали могат да го пипнат.

„Гледат телефона ми сякаш е грозно коте“, казва тя.
На фона на всички останали Девлин е по на „ти“ със свременните технологии. Телефонът ѝ все пак поддържа чат приложение, може даже да снима, макар и доста размазано.
Същото не може да се каже за 56-годишния Тес Кейвън, който все още ползва уокмен. И казва:
„Надявам се никога да не се счупи“.
Подобна техника може да се види в музикалните клипове от 80-те, когато е особено актуална. Накратко – това е синът на грамофона, бащата на дискмена, дядото на Ipod-а и прадядото на плейъра в днешния смартфон. Вероятно и пра-праотец на Spotify и YouTubeMusic, ако изобщо може да се прави подобно сравнение.
Уокменът работи с касетки. Опитът от 90-те сочи, че при такава техника е добре да имаш химикалка у себе си. Ако копчето за превъртане на касетката откаже, я набучваш върху химикала и въртиш като кречетало. Ех, креативност…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *