Деканът на Богословския факултет: Стремим се за 100-годишнината ни ремонтът да бъде завършен

„За мен е важно догодина Богословският факултет да придобие един красив вид, защото става на 100 години. Тази сграда е построена като символ на Българската екзархия и в онези години е била най-красивата и най-скъпата сграда в центъра. Затова се стремим през 2023г. ние да имаме нова сграда“. Това заяви в интервю за БГНЕС деканът на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Ивайло Найденов.

„В този смисъл не е добре да бързаме, а да целим да се направи всичко както трябва, защото по фасадата има много детайли, които трябва да бъдат пипнати, всички тези плочки са направени специално за нея. Има медальони с лицата на духовници, които имат отношение към нашата свобода, така че по-добре да направим нещата детайлно. Опитваме се ремонтните дейности да се случват докато сме вътре в сградата, тоест учебният процес продължава, за което спомага добрата координация между строителите и проектантите“, коментира още той.

Деканът на факултета обясни, че процесът по обновяването на факултета се е забавил заради това, че проектът е направен много отдавна. „Този проект трябва да се осъвремени, има промени, които са се случили междувременно, има и хора, участвали в него, които вече не са между нас, така че тези неща като ги съберете, са предпоставка за забавяне. Ние не говорим обаче за драматични забавяния, работата върви, но просто в крачка се решават тези проблеми“, посочи още доц. Найденов и разказа, че през първото десетилетие на новия век се е осъзнала необходимостта от ремонт за подсигуряването на сградата като конструкция. „Освен подпочвените води под факултета, трамвайните линии и метрото бяха компрометирали до голяма степен основите. Като прибавите и наводнението в едно от помещенията, което се използваше за ресторант, се стигна до заключението, че сградата е компрометирана откъм основите. Първоначалният опит за ремонт започна през 2009г., Светият синод като собственик на сградата изготви проект, но той не беше реализиран, тъй като парите не стигнаха. Едва десетина години по-късно с помощта на Министерски съвет започнахме ремонтните дейности, като те са свързани първоначално само с укрепване на сградата. Това нещо вече е направено-цялата сграда е снабдена с бетонни шайби, които започват от основата и стигат до покрива, като целта е по този начин да се укрепи сградата“, обясни деканът и продължи: Резултатът е осезаем, по този начин сградата не шава, когато минава наблизо трамвай, а и преди при всяко едно земетресение, където и да е, се усещаше как вратите се отваряха, библиотеката зад мен се отваряше и това беше сигнал, че нещо не е наред. Сега вече това е преодоляно и живеем и учим в една стабилна сграда, издръжлива на високи нива на земетресение – до 9 по Рихтер.

На въпрос на БГНЕС дали покриването на сградата с винилово платно е помогнало за предпазване на сградата от допълнително рушене, доц. д-р Найденов уточни, че покривът няма нищо общо със сигурността на сградата. „Той беше също компрометиран поради факта, че през годините са спускани обезопасителни платна, за да не падат предмети навън, тези платна са били захващани за покрива, защото имаше сериозни течове. Дали това фолио играе някаква роля не мога да кажа, но знам, че се извършва по най-новите технологии на ремонт на покривни площи, така че най-вероятно то има своята роля“, подчерта още Ивайло Найденов. „Всъщност преди да се направи ремонт на фасадата е логично да се направи ремонт на покрива. Тази дейност се позабави, защото имаше дълги спорове за възстановяването на купола, но в крайна сметка се стигна до една идея да се направи основен ремонт на покрива“, обясни още той.

На въпроса каква сума ще е необходима за ремонт на факултета, деканът отговори, че по време на последното правителство на ГЕРБ бяха отпуснати 2,6 млн. лв., която сума е отишла за противоземетръсни шайби, както и за дограмата, която вече е факт. „Оттук нататък парите, постъпващи от Министерски съвет могат да се видят, те са гласувани в бюджета, както и целева сума от Светия синод“, отбеляза още деканът на Богословския факултет доц. д-р Ивайло Найденов. /БГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *