ЕСЕННА ПЕСЕН

Разправят, че е скучна есента,

заспала под слани и тъжни чувства,

че в нея е беззвучна песента

и невъзможно всякакво изкуство.

 

Изгубвала се с вятъра студен

мечтата за красиво съвършенство,

оставал бледократкият й ден

забравен нейде в дългото си пленство.

 

И ти ще си съгласна, може би,

с такава недомислена нагласа:

тя няма как да се употреби

и полза никаква не ни донася.

 

Но нека да оставим тоз мотив,

изслушай ме сега и чак тогава

ти с порив нов, навярно по-красив

кажи, че есента не е такава.

 

Нима не забелязваш цвят и тон,

преплетени във багри милиони;

с изящност на вълшебен камертон,

как нежност от душата й се рони.

 

Прелива се прекрасна светлина

в реалности, най-чудно съчетани.

Погледната от тази й страна,

разкрива тя пътеки немечтани.

 

Такава е за мене есента –

една едва започната поема,

затрупвана от купища листа

и с цвят на недостъпна хризантема.

 

Динко Димитров

27.11.87