Всичко е ясно. И управляващите, и опозицията в Скопие са убедени, че държавата им трябва да бъде приета в ЕС, без ни най-малка ревизия на югокомунистическото им наследство. Нещо повече, те не дават и дума да се изрече срещу онова, което е било по времето на югославския диктатор Тито. Преклонението към него продължава да създава атмосфера на нетърпимост към всеки опит за преоценка на онези ценности, които бяха издигнати в култ след Втората световна война в Македония.
Днес двете основни партии – управляващата СДСМ и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ не показват никакви идейни различия.
ВМРО-ДПМНЕ – партията, която беше създадена като контрапункт на югонаследството, днес е една силно проюгославска, просръбска структура, която е скъсала всичко напомнящо истинските цели, борби и жертвоготовност на революционерите от времето преди и след Илинденско-Преображенското въстание. Неочакваното изявление на нейния ръководител Християн Мицкоски по местна телевизия за смекчаващата му позиция спрямо Иван Михайлов не може да се приеме като опит за преоценка. ВМРО- ДПМНЕ продължава да е отдалечена на светлинни години от идеите на автентичните ВМОРО и ВМРО.
Между двата основни политически субекта в Скопие няма никакви принципни различия. Различията при тях са свързани единствено с властта. Кой да управлява РС Македония? Но идват моменти, когато и тези различия падат и те се прегръщат в името на завещаните им фалшиви представи за национална чест и достойнство.
Днес РС Македония е единственият, печално съществуващ рудемент на югокомунизма в Европа. Преводът на латинската дума rudimentum е изчезващо явление, остатък. Наясно съм, че подобна характеристика звучи като тежко обвинение, но това е реалността. И ние, многобройните потомци на бежанците от Македония в България мълчаливо страдаме заради тази злочеста участ на нашите кръвни братя и сестри . Искаме да им помогнем, но политическият Мефистофел, завладял душите на мнозина от тях, превръща добрите ни немерения в печален фарс…
Македонските водачи днес упорито искат да забавят или отложат процеса на изчезване на завещаните им от онова време представи за себе си. Точно поради това те олицетворяват единствената държава в Европа, където комунистическото минало все още е на пиедестал. Докато всички субекти на разпадналите се тоталитарни режими, осъдиха категорично престъпленията им, Скопие, противно на очакванията, вече повече от 30 години демонстрира „артистично пренебрежение“ към архивите на бившите югославски тайни служби. Случайно ли на 29 януари 2006 г. когато в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа беше гласувана резолюция за осъждането на комунизма като престъпна обществено-политическа практика, представителите на Р Македония гласуваха „въздържал се“? В разгорялата се медийна дискусия след това в Скопие по този въпрос, мнозина от водещите интелектуалци, политици и общественици, като покойния професор Иван Катарджиев, защитиха комунистическото минало на страната, с аргумента, че комунизмът им е дал нация и държава.
Добре, но защо и тази НОВА нация, и тази НОВА държава претендират за корени, достигащи до Деветото столетие?! И защо от тогава до днес не е открит нито един каменен надпис, историческо свидетелство или летопис, споменаващи народ или държава с името „македонец“ и „Македония“?
Чисто по човешки аз съм възмутен от безконтролната необятност на извратените им претенции.
Страдам за жестоко погубените човешки животи в името на тези претенции.
Страдам за безмилостно провалените съдби.
Страдам и поради маниакалната системност, с която се възпитават еничарски комплекси у няколко поколения подрастващи.
Ето и резултатите !
Антиевропейските митинги, които „изригват“ в Скопие и на други места в страната са доказателство колко безотказно работи в тази държава машината за престъпно прекрояване на човешката същност. Издигнатите лозунги и скандирания, наситени с децибелите на системно култивирана злоба, разкриват мащабите на пораженията върху духовното здраве на народа? А разливащата се на талази “патриотична“ параноя, събужда спомена за онези атавистични сънища, превърнали мечтателя у човека в „творец“ на недодялана първобитност .
Случайно ли днес РС Македония, вторачена в Белград, Москва и Пекин, притворно протяга ръце към Брюксел с надеждата, че ще успее да измами Европа, че тя е напълно усвоила нейните икономически, идейни и морални принципи?
Днешните водители в Скопие се надяват, че непредсказуемият сблъсък между Русия и Запада в Украйна, ще им помогне да надхитрят Запада и без да скъсат с Белградския генезис на митологизираното си съществуване, да се претворят в Троянски кон сред тази общност.
Те все още недолавят глухия тътен, зараждащ се в дълбинните пластове на обществото, тътенът на настъпващия и неизбежен KATHARSIS (катарcис – очищение ) от десетилетните заблуди…Катарсисът, дори и в условията на трудноразрешимия днешен геополитически ребус в света и тук, на Балканите, идва.
Идва, за да бъде потърсена сметка от всички, които продължават да дърпат Македония назад…/БГНЕС
……………….
Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.
