Международен проект представя българското културно наследство в Америка

В края на септември бе открита изложбата „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“, която е част от първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа. Тя е част проекта „Първите владетели на Европа“, в който със своите съкровища участие взимат и три български музея. Как се е родила идеята за това партньорство, как нашата култура се възприема извън пределите на страната и защо музеите от различните държави е важно да си партнират, разговаряме с проф. Николай Ненов – директор на Регионален исторически музей – Русе.

Ненов е професор по музеология и етнология, доктор по фолклористика, директор на Регионален исторически музей – Русе. Научните му интереси са в областта на културното наследство и музеите, всекидневие и празници през социализма, проблеми на градската етнология, развити в повече от 150 научни публикации и 11 книги.

Проф. Ненoв, безспорно българското културно-историческо наследство заслужава да бъде видяно в световен мащаб. Представянето на български музейни институции в Европа не е изключение в последните години, но как представяме нашата история зад Океана?

Наистина българското културно наследство заслужава да бъде видяно в световен мащаб, тъй като то представлява съществена част от многообразието на културни изяви, представящи развитието на човешката цивилизация. Едновременно с това трябва да кажем, че то не може да се показва единствено и само като някакъв уникален елемент – не трябва да забравяме, че ние, българите, сме част от славянската православна цивилизация. Едновременно с това и ние, както всички останали народи, сме приели, че на нас принадлежи културата на тези, които са живели преди нас на тази територия. И тъкмо това е причината да се представяме пред света със свидетелства от археологически проучвания на безписмените народи, населявали нашите земи, с артефакти от времето на Праисторията, както и от Античността.

Мисля, че като цяло хората очакват от музеите съкровища – златни предмети, сребърни, красиви и изящни. Но в същото време музеите са пълни с керамика, с изделия, някои от които привличат вниманието, други имат украса, но огромната част са еднотипни и може би за някои – скучни. Те със сигурност са интересни на специалистите в сферата, но огромната част от посетителите на музеите не са експерти по темата като тях. Музеите до скоро твърде избирателно са показвали само най-атрактивното от фондовете си, като така са формирали поколения от публика, която също разпознава като ценни и важни единствено съкровищата. Едва отскоро в музеологията се прилага антропологически подход, който дава възможност да се постави фокус върху човека и неговото развитие през хилядолетията. В този контекст и ние, както и други, се опитваме да експонираме керамика, която е част от всекидневието на хората, но е важен свидетел на времената, в които човекът е открил огъня – за да може да изпече тази керамика, или е открил представата за времето – като е отбелязал спирали или полукръгове в черно и бяло.

Позната ли е историята ни сред американската аудитория?

Не, не е позната и не мисля, че това е от особена важност, ако познанието за даден народ е обвързанo единствено с миналото. Много по-важни са инициативите, които представят днешните ни ценности, защото показват какви сме ние самите. Например проектът „Първите владетели на Европа“ ни вписва в тема, която е важна за целия свят, за цялото човечество, тъй като показва как ние днес разпознаваме ценни елементи от миналото и ги употребяваме за собствените ни нужди.

В същото време от десетина години в Чикаго е регистрирано сдружение – нестопанска организация, която се нарича „Български музей“. В нея влизат три дами – Елена Табакова, Илина Сиракова и Диляна Иванова. И трите в миналото са работили в Русенския музей като етнографи, поради което направиха това сдружение, за да могат да постигнат по-голяма видимост на българската общност там. Те имат своя колекция, която показват пред публика по време на празници и изложения, събират интервюта от местната общност. Разбира се, много трудно ще се създаде реален музей на българите в Северна Америка, поради което те, както и други български организации, търсят подкрепата на популярни институции.

В последните години Field Museum се оказва място, което подкрепя българската общност в Чикаго, а за 3 март там се правят и тържества. Именно той стои в основата на проекта „Първите владетели на Европа“, в който участие взимат три български музея – Националният исторически музей, както и регионалните исторически музеи в Русе и Варна. Участието им се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“, в чиято стратегия е заложено популяризирането на българската култура и история и те традиционно съдействат на подобни значими проекти.

Снимка 594711

Източник: Фондация „Америка за България“

Често ли се реализират сътрудничества между български и американски институции, в които да се представя българската история?

О, не, това е трудна задача. Скъпо удоволствие е направата на международна изложба, поради което за реализирането на такъв проект са нужни години, както и много труд – сътрудничество от съмишленици. Преди няколко години Русенският музей получи покана да участва в изложба на Harvard Art Museums, но датите на планираната изложба съвпадаха с друг ангажимент, в който Боровското съкровище трябваше да участва, поради което не можеше тази идея да се реализира.

В края на 90-те години на ХХ век имаше голяма изложба от тракийски съкровища в САЩ, но сега и трите изложби, които се реализират в рамките на проекта „Първите владетели на Европа“, имат отлична концепция. В нея всички български участници се вписват и показват значимостта на културното наследство на българските земи.

Как дойде идеята да участвате в този мащабен проект, в който се включват 27 музейни институции от 11 държави на Балканите?

Поканиха ни да участваме. Всъщност ние с Бил-Уилям Паркинсън, който е един от инициаторите на проекта, се познаваме от 2014 г., когато за пръв път посетих Field Museum. Тогава Диляна Иванова работеше в неговия отдел по програма за развитие на българската археология, с подкрепата на Фондация „Америка за България“. Тогава проведохме първите разговори за възможно бъдещо гостуване, но това беше само описание на възможности. Професор Уилям Паркинсън е ръководител на отдел „Антропология“ във Field Museum. Той има редовни проучвания в Гърция и неговият професионален фокус е върху праисторията, а тъкмо оттам тръгва интересът към йерархиите в древните общества. Решихме да се включим, тъй като е важно не само участието на наши експонати в такава изложба. Контактите ни и общуването с българската общност в Северна Америка са не по-малко важни. Именно включването ни в проект като „Първите владетели на Европа“ ще може да бъде основание българите там, както и техните американски приятели, да разберат достойното място на родината им. Чрез участието си в изложбата ние показваме културна политика, разбиране за стойността на артефактите, както и смисъла от научното сътрудничество.

Трудно ли беше да изберете с кои експонати да участвате в изложбата сред съкровищата, които РИМ – Русе, има честта да съхранява?

Музеят в Русе се включва в изложбата с малко, но доста разнообразни предмети. Това са две кремъчни ядра, един меден слитък във формата на разпъната кожа и Боровското съкровище, което се състои от пет съда. Съкровището е изработено от сребро с позлата върху места, които имат сакрална стойност – криле, коси, полови органи, ритуални вещи. Върху каничката има изобразени сцени от митологемата Свещена сватба, където са включени всички съдове от самото съкровище. Поради това знаем, че в широкия разлат съд – като тавичка, се смесва виното с вода, откъдето се сипва в ритоните. Ритонът се държи с ръка, но той има и долен отвор, който трябва да се запуши с пръст. През този отвор се пуска вино във фиала – малка паничка, от която вече се пие вино. Фиалата се е загубила през хилядолетията и не е достигнала до нас, но я има върху релефните изображения. Този тип разказ върху тракийските съкровища е описан от проф. Иван Маразов като „видим мит“. Това значи, че чрез изображения траките, които са безписмен народ, са предавали значимата информация от тяхната митология. Учените са разпознали Дионис и Ариадна, които са „младоженците“ в тази божествена сватба. Като вяра самата сватба се случва веднъж годишно, а като обред – в края на годината, когато чрез тези ритуални съдове тракийският цар извършва действия, които потвърждават властта му.

Но не по-малко интересни са останалите предмети. Kремъчните ядра днес изглеждат като обикновени камъни, но в миналото човекът е имал познания как да отцепва кремъчни пластини, някои от които са достигали до 40-50 см. Точно такива са и каменните ножове, открити в погребенията от Варненския некропол, където е и най-старото обработено злато на света. Макар и каменни, тези ножове са били изключително ценни със своята рядкост. Те се вписват прекрасно в темата за йерархиите, които човекът създава, за да отличи първите владетели.

Медният слитък пък е свидетелство за периода преди използването на монети за размяна между хората, а формата му подсказва основната стока, която служи като еталон за размяната – овча кожа. Виждате как дори само тази група от предмети показва всички онези промени, настъпили между хората, които показват социалното и политическо развитие на древните общества.

Важно ли е и защо българските музеи да участват в подобни партньорства?

Нашите музеи, за съжаление, не са сред водещите по света и това се определя не от наличните артефакти или експозиции, а от други фактори. Има какво да желаем още от нивото на музеологията в страната и затова при коопериране с други музеи нашите институции научават много полезна информация, която да прилагат и тук. Изложбата, за която говорим, е построена на модерен, антропологичен принцип, който дава възможност на хора от различни култури да разпознаят темата и да проследят без усилия развитието на древните общества в Южна Европа, довели до изява на йерархии, власт и култура. В предишни изложби тракийските съкровища са показвани по-скоро със значението си на златно богатство, без да се акцентира на истинската му стойност, която надхвърля номиналната му. Проектът „Първите владетели на Европа“ включва 27 музея от 11 страни и ние с повечето колеги се познаваме, например с националните музей в Любляна, в Будапеща, Археологическия музей в Загреб, музеите в Алба Юлия, в Грац и др. С тях имаме сътрудничество по различни проекти и е много приятно, когато те са впечатлени, че и български музеи са част от този първи мащабен проект на партньорство между Югоизточна Европа и Северна Америка.

Има ли други интересни изложби и събития, които планирате?

Съвсем наскоро приключихме едно национално проучване на българските музеи и техните активности в Covid-19 и постковид среда. Неговата значимост откриваме не само от това, че показва как се справиха българските музеи във времето на ограничения, но и как продължава работата им след това, Институциите, макар и да търсят промяна и достъп до аудитории, продължават да бъдат недостатъчно активни и имат нужда от помощта на своите публики. Затова е важно да разширим обхвата на нашата работа, да търсим повече партньорства, за да може да бъдем по-близо до разнообразни аудитории. В момента с Националния исторически музей в Букурещ работим по проект за музейна педагогика за възрастни – това е важно, тъй като у нас няма много добри примери, обикновено се работи с деца, както е и в нашия музей в момента. С други музеи от трансграничния регион по Дунав имаме проекти за дигитализиране на артефакти, работим и по утвърждаването на Европейските културни маршрути – „Пътят на римските императори и дунавският път на виното“ и „Желязната епоха“, тъй като те се свързват с конкретни обекти от региона на Русе.

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *