Анжела Димчева
Навършиха се 195 години от рождението на големия възрожденец Петко Р. Славейков. Националният литературен музей и редакционната колегия на сп. „Читалище“ организираха поетичната вечер „Минах живот любороден“.
Събитието се водеше от Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей, който в експозето си очерта харизматичния образ на Петко Славейков с думите: „Народополезните дейности, в които е замесен Петко Р. Славейков за 67-те си години земен живот са толкова много и значими, че съвсем заслужено извикват почитта и уважението на всяко следващо поколение българи. От датата на неговото раждане във Велико Търново през 1827 г. до датата на смъртта му в София през 1895 г. той участва в не едно и две епохални събития, целящи духовното израстване на българския народ, и логично се превръща в един от титаните на нашето Възраждане. Неслучайно музеите в цели три града – София, Трявна и Велико Търново – пазят паметта му на виден поет, журналист, учител, фолклорист, политик, общественик… И преди всичко – заклет патриот!“
Атанас Капралов посочи на публиката една истинска светиня, която се пази именно тук – в къща музей „Славейкови“ – София: масата, на която през 1879 г. е подписана Търновската конституция. „Това всъщност е проста дървена маса, донесена специално за случая от Славейковата печатница. Тя е толкова обикновена на пръв поглед, толкова необикновена в същността си, защото става „съучастник“ в полагане основите на бъдещото ни държавно устройство. Големият възрожденец, който никога не е бил пасивен регистратор на случващото се в отечеството ни, се включва активно в политическия живот на новосъздаденото Княжество. И като председател на Народното събрание, и като двукратен министър на вътрешните работи в правителството на Петко Каравелов, той не изменя на либералните възгледи“ – осветли важни моменти от историята Атанас Капралов.
Боян Ангелов – главен редактор на сп. „Читалище“ и председател на СБП, говори в исторически план за раждането на списанието, чийто главен редактор е бил и Петко Р. Славейков: „Това списание е основано на 1 октомври 1870 г. в по поръка на Цариградското всебългарско читалище, чийто УС имал идея да издава свои печатен орган подобно на „Периодическо списание“, издавано в Браила. Идеята е била да се обединят читалищата извън границите на българските земи, тъй като в този период вече е имало български читалища във Виена, Москва и други градове. Пръв главен редактор става Марко Балабанов, който се е завърнал от Сорбоната с диплома по юридически науки. В първата годишнина излизат няколко от емблематичните стихотворения на Петко Р. Славейков – „Към сиромасите братя“, „Жестокостта ми се сломи“, „Не пей ми се“. Година по-късно, от 1 октомври, главен редактор е Лазар Йовчев, на следващата година – Тодор Икономов. Четвъртият главен редактор е Петко Р. Славейков. В сп. „Читалище“ за пръв път се появяват неговите поеми „Изворът на Белоногата“ и „Бойка“. Така списанието става флагман на новата българска литература. Излизат и едни от най-известните творби на Иван Вазов. Има и друг любопитен факт: в този период Иван Вазов се среща в Цариград с Петко Р. Славейков и изразява желание да стане редактор, но Славейков му казва, че няма пари за редактор и Вазов става учител. По-късно Славейков е кмет на Стара Загора, подпомага активно опълченците и руските войски. Дори ген. Фьодор Радецки казва за него, че той е един голям родолюбец“.
Боян Ангелов представи членовете на редколегията на съвременното списание „Читалище“ в състав: Иван Есенски, Асен Асенов, Нико Стоянов, Величко Хинов.
В къща музей „Славейкови“ прозвуча стихотворението „Татковина“, с което е закърмено всяко българско дете. Петко Р. Славейков е автор на повече от 50 книги, борец за църковна независимост, участник в борбите за първата българска конституция, министър, издател, вестникар…
Беше представен юбилейният вестник, който Националният литературен музей издаде по повод годишнината – съставител е Елена Алекова, а със свои творби участват: Пенчо Славейков, Светослава Славейкова, Румяна Пашалийска, Мирела Костадинова, Катя Зографова, Йордан Каменов, Вера Бонева, Петко Тотев, проф. Валери Стефанов, Михаил Гърков и Здравка Никовска. От своя страна, Катя Зографова изтъкна приносните моменти в статиите, музейната фактология и професионалната грижа, която Здравка Никовска – уредник на къща музей „Славекови“, полага за съхраняването и популяризирането на богатството от експонати, събирани години от наследниците на рода Славейкови.
Свои впечатления и поклон към делото на Петко Славейков споделиха Елена Алекова, Асен Асенов, Иван Есенски, д-р Тотко Найденов, Иван Вунчев и др.
Специално за тържеството беше дошла Милена Славейкова – последната жива правнучка на Петко Р. Славейков. В нейните спомени изгряха моменти от десетилетия назад, когато паметта на Славейковия род е била чествана на всенародни събития. Тя отдаде почит към Светослава Славейкова, в чийто апартамент днес е разположен музеят: „Тя беше изключителна жена. Няма друг човек, толкова привързан към наследството на Славейковци. Тя успя като пчеличка да събере от роднините – след дълги издирвания – автентични предмети. Това е един от най-богатите литературни музеи, защото тук са разположени: огромната библиотека на Пенчо Славейков, мебелите от старата къща на Дядо Петко, покривките и носиите, събирани от него, съдове, часовници, картини, портрети на Славейковия род и др.“.
Гостите видяха и временната изложбата „От раклата на Славейкови“, включваща избрани експонати от богатата етнографска колекция на Петко Р. Славейков и неговото семейство.
Снимки: Соня Кирицова
