Минаха почти 20 години, откакто за първи път видях картини на Евгени Колев, а по-късно започнах и да ги излагам. В онези години той вече беше художник с изграден стил, разпознаваем и, като че ли, абсолютно съвършен. Насетне ние ставахме свидетели на само възходящото му и винаги самотно преминаване през изкуството на този век.
Години по-късно разбрах, докоснах се до дълбоката свързаност на този човек към живописта. И неговите огромни изисквания към собственото творчество, чуждо на показност и суета. Тихо, методично, сам зад стените на своето ателие, художникът години наред е преследвал представата си за един съвършен свят. Или, може би, своята същност? Нужни са му години на стоицизъм за една завършена изложба, т.е. една представа, една дистанция от пътя, която да бъде изведена докрай. Защото най-безкомпромисният съдник си е той самият.
Тази изложба, със своите 27 малки, до миниатюрни платна, идва след почти две години от предходната. Преобладават портретите на, по-скоро, настроения, състояния, чувства, аромати… Има полети, някъде – вихрени танци, другаде – притихналост. А финалът й е стихия, наречена „Началото“.
–––-
Новата живописна изложба на Евгени Колев може да се разгледа до 19 ноември в столичната галерия „Астри“, ул. „Цар Самуил“ 34.
