Анжела Димчева
В духовната аура на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ си партнираха Иван Гранитски и Боян Ангелов – двама утвърдени поети, като всеки от тях е автор на повече от 30 книги.
Двойната премиера на техните новоизлезли стихосбирки се превърна в своеобразен поетичен спектакъл, гарниран с критически интермедии от литературния критик проф. Георги Цанков.
„Акварел“ на Иван Гранитски е естетски продукт: книга, която съчетава 50 класически октави (осемстишия) с оригинални акварели на проф. Ивайло Мирчев. Авторът е загърбил постмодерните експерименти, които присъстваха в последните му книги, и се е отдал на пантеистично съзерцание в стила на Лилиев. Очевидно тази темпорална и визуална експликация е вдъхновена от пейзажите и фреските на Ивайло Мирчев, или може би е вярно обратното, хармонизирайки настроенията на двамата творци. Както самият Иван Гранитски отбелязва, „Ивайло Мирчев е един от майсторите на акварелните въздишки, своеобразни пластически ноктюрни и импромптюта. Посланията на неговите акварели действат като поетически заклинания – разтърсват сърцето, изострят съзнанието и зареждат въображението ни с полифонични инвенции“.
„П(р)освещения“ на Боян Ангелов впечатлява с философска тоналност и национално-портретна графичност. Книгата е разделена на три части: „Къща музей”, „Прилики” и „Съзиждане”. Всъщност и трите части са пронизани от обща концепция: посвещения чрез поетическо обговаряне на делото на видни фигури от българската култура и история или чрез препратки и скрити цитати към творчеството на философи, исторически фигури и съвременни писатели. Когато читателят разгърне тази книга, ще види в трептящо огледало как историята се повтаря и нейният вик към днешните управници е безпощаден.
Проф. Георги Цанков говори подробно за двамата автори – за биографиите им и творчеството им – като поети, литературни изследователи и общественици, като подчерта, че тяхната личностна многостранност трябва да бъде оценявана от конкретно:
„Най-важно е талантът на Боян Ангелов и Иван Гранитски. Техните портрети са богати, те са едновременно учени, издатели, поети и които имат връзка с различни изкуства. Възможността да водиш диалог с читатели и твореца е много важно. И двамата носят огромен енциклопедичен багаж“.
Георги Цанков се спря на историко-литературните трудове на Боян Ангелов – „Античната философия през Българското възраждане“, „Нешо Бончев в констекста на Българското възраждане“, „Светлописите на Черновежд“, „Немският класически идеализъм и Българското възраждане“, на томовете за Марин Дринов и Марко Балабанов. „Тези книги показват много сериозно познание на българската класика и мисъл. В едно стихотворение Боян Ангелов: „Пише аз съм гражданин на света“ и аз твърдя, че това безспорно е така“ – каза Георги Цанков.
Прескачайки към книгите с есета на Иван Гранитски, критикът Г. Цанков подчерта, че литературата ни трябва да бъде единна, а стойностните автори не трябва да бъдат идеологически пренебрегвани: „Иван Гранитски се занимава с голямата литература, което е отразено в новата му книга „Времето на светлината и властта на мрака“. Нека прочетем и други негови солидни томове: „Образ и метафора“, „Гео Милев и трагиката на националната съдба“. Иван Гранитски и Иван Маразов създадоха нов жанр: поредица митологично-художествени поеми, съчетани с дълбок културологичен анализ на проф. Маразов: това са солидните томове „Пътят на душите“ „Гибелта на Троя“, „Тракийският конник“, „Залмоксис“, Те са нещо ново и непознато в нашата поезия. Иван Гранитски работи успешно с художници, а те, от своя страна, откриват в неговата поезия податки за свое творчество. Поезия и рисунък са едно цяло – симбиоза, която е и философска и надвременна. Иван Гранитски определя рисунките на проф. Ивайло Мирчев по следния начин: „Акварелна техника на пластическата въздишка“! Това е точно така – усещам тази въздишка и в рисунките, и в стиховете“.
Боян Ангелов и Иван Гранитски очароваха публиката с авторски рецитал от новите книги.
На снимката:
- Иван Гранитски, Ивайло Мирчев, Боян Ангелов и Георги Цанков
