Българските домакинства ще имат възможност да получат пари по Плана за възстановяване и устойчивост чрез финансиране закупуването и инсталиране на фотоволтаични системи и слънчеви системи за битово горещо водоснабдяване (БГВ).
Проектът предвижда финансирането на два вида мерки за възобновяема енергия в домакинствата:
– Изграждане на слънчеви системи за БГВ. Максималният размер на безвъзмездното финансиране на отделно домакинство се предвижда да е 100% от стойността на системата, но не повече от 1 960,83 лв.;
– Изграждане на фотоволтаични системи до 10 kW. Максималният размер на безвъзмездното финансиране на отделно домакинство се предвижда да е до 70% от стойността на системата, но не повече от 15 000 лв. Енергийно бедни домакинства, могат да кандидатстват за безвъзмездното финансиране до 100% от стойността на системата, но не повече от 15 000 лв.
В случай на техническа възможност за използване на акумулатори домакинствата могат да ги включат в проекта за фотоволтаична система, доколкото не се надхвърля горните финансови ограничения.
Домакинствата могат да инсталират фотоволтаични инсталации, чиято мощност надхвърля 10 KWp и стойност от 15 000 лв, но безвъзмездното финансиране е ограничено до 15 000 лв.
Инсталираните машини и съоръжения трябва да бъдат нови и със техническа сертификация за употреба в Европейския Съюз. Системи, които са не са нови не са допустими за финансиране.
Домакинствата са отговорни за планиране, проектиране, закупуване, доставка, инсталиране, опериране и поддръжка на фотоволтаичните инсталации. Инсталацията трябва да е проектирана и изпълнена така, че да задоволява собствените нужди на домакинството, а при остатък на електроенергия – след промяна на нормативната рамка, да се отдава в енергоразпределителната мрежа.
Инсталациите могат да бъдат разположени както върху жилищните имоти, така и върху прилежащите им помощни постройки, като гаражи, летни кухни, навеси и др.
След приемане на инсталацията и въвеждането и в експлоатация в енергийната система, домакинствата подават заявление за възстановяване на разходите.
Допустими получатели на безвъзмездната помощ са домакинства на български граждани или чужденци със статут на постоянно пребиваващи в България, обитаващи СОБСТВЕНА къща или СОБСТВЕН апартамент в многофамилна сграда.
По този проект НЯМА да могат да кандидатстват ЕНЕРГИЙНО БЕДНИ ДОМАКИНСТВА от следните 21 общини: Асеновград, Благоевград, Бургас, Димитровград, Горна Оряховица, Хасково, Кърджали, Ловеч, Монтана, Несебър, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Русе, Шумен, Смолян, София, Велико Търново, Видин и Враца.
Домакинствата, които не са енергийно бедни и се намират на територията на тези 21 български общини, МОГАТ да кандидатстват по този проект.
Домакинства, които са разположени на територията на останалите общини в България, различни от тези 21 общини, МОГАТ да кандидатстват, без значение дали са енергийно бедни или не.
Тук следва да се отговори на въпросът какво е ЕНЕРГИЙНО БЕДНО ДОМАКИНСТВО?
Дефиницията за енергийна бедност е на път да получи зелена светлина в Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност към Консултативния съвет по Европейската зелена сделка. Двете основни дефиниции, които се обсъждат в момента са на Българската академия на науките (БАН) и на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект. Съществува и трето, по-старо предложение, представено от Министерството на енергетиката.
Няма разминавания в основната концепция – дефинициите предлагат определяне на енергийно бедните домакинства чрез изчисление на разполагаемия доход след покриване на разходите за енергия. Това става, като от доходите на домакинствата се извадят разходите за енергия за постигане на нормален комфорт за живот в жилището от 20 градуса по Целзий през зимата. Ако оставащият разполагаем доход е под официалната линия на бедност, която сега е 413 лева, то домакинството е енергийно бедно.
Таня Китик
