Владимир Путин иска да бъде като Петър Велики: Царят е моделът за подражание на руския президент като велик император. В действителност обаче властелинът на Кремъл прилича повече на друга известна фигура от руската история: Путин е „изолиран, параноичен и адски опасен“ – точно като съветския диктатор Йосиф Сталин в последните му години, пише Андрей Колесников от мозъчния тръст Carnegie Endowment for International Peace в материал за американското списание Foreign Affairs.
Приликите между късния Путин и късния Сталин започват със стила и модела на ръководене. При Путин, както и при Сталин, процесът на вземане на решения се свежда само до един човек. Сътрудниците и съветниците нямат почти никаква възможност да влияят на тиранина или да предлагат алтернативни действия. Това не само не прилича на начина, по който се прави политика в демократичните системи или дори в полуавторитарните режими; то е далеч и от колективното ръководство от други периоди на съветската история, като например епохата на Леонид Брежнев.
В някои отношения Путин дори е надминал своя идол в персонализирането на управлението си. Сталин например е обичал да говори в първо лице множествено число: „Ще ви разстреляме“. Путин също обича да говори от името на страната или на елита, но през октомври, когато го попитаха дали съжалява за нещо във връзка със „специалната операция“ в Украйна, той призна, че войната е била негов личен проект. „Действията ми бяха правилни в правилния момент“, отговори той.
В статията си руският политолог изброява цяла поредица от прилики между Сталин и Путин, като започва с продължителността на управлението им: Сталин е диктатор на Съветския съюз в продължение на 26 години. От 1927 до 1953 г. той превръща гигантската империя в социалистическа диктатура. Той може и да победи нацистка Германия, но също така доведе Съветския съюз до все „нови и нови автократични крайности“, обобщава Колесников. Сталин разстрелва стотици хиляди свои противници или ги отвежда в затворнически лагери, а милиони съветски селяни са изложени на гладна смърт.
Русия 2022? „Сталински тоталитаризъм“
Путин също е на власт вече повече от 20 години – първо като президент, след това като министър-председател, а от 2012 г. отново като президент. А след последното си преизбиране през 2018 г. Путин управлява все по-автократично. Критици на режима като Алексей Навални са в трудови лагери. Конституцията беше променена в полза на президента, който сега може да управлява до 2036 г. А в Украйна Путин води брутална агресивна война. Русия се е върнала към „сталинския тоталитаризъм“ при Путин, анализира Колесников.
Стилът на ръководене на Путин също напомня този на Сталин. Достъп до лидера на Кремъл има само много тесен кръг от хора, иначе Путин е до голяма степен изолиран и обикновено не се появява много, особено след кризата с коронавируса, когато се появяваше изключително рядко на публични места. Сталин също е поддържал лични контакти с много малко хора. С този малък, но лоялен лидерски кръг той държи съветския елит под контрол.
Така че очевидно Путин е научил от съветския диктатор и как да се справя със собствения си режим. В края на живота си Сталин е все по-подозрителен към близкото си обкръжение. Той често избухва в ярост срещу близки сътрудници като Вячеслав Молотов, негов външен министър и дългогодишен заместник. През есента на 1945 г., завръщайки се в Москва след отсъствие, Сталин ругае хората, които някога са изглеждали като най-верните му сподвижници – Лаврентий Берия, началник на тайната полиция, Георгий Маленков, влиятелен член на Политбюро, Анастас Микоян, негов министър на търговията, и Молотов – за това, че са позволили на „Правда“ да публикува откъси от речта на британския министър-председател Уинстън Чърчил.
Молотов поема отговорността за публикацията, за да попадне отново под обстрел заради разхлабването на правилата за цензура за чуждестранните кореспонденти. В телеграма до Берия, Маленков и Микоян Сталин се оплаква, че „Молотов изглежда не цени интересите на държавата и престижа на нашето правителство“. След този епизод на втората най-значима фигура в Съветския съюз вече не се гледа като на наследник на диктатора. Молотов също не е единствен в немилост: през този период други членове на вътрешния кръг на Сталин също изпадат в немилост по една или друга причина – или често без никаква причина.
Путин има много поддръжници и в Сърбия. Снимка: ЕРА
Историческият ревизионизъм и склонността към лъжи на Путин също могат да се сравнят с тези наСталин. Президентът на Русия „огъва“ историята, както му уйдисва. Например Путин казва за Петър Велики, че не е водил агресивна война срещу Швеция и балтийските държави през XVIII век, а просто е завладял отново територии, които вече са принадлежали на Русия. По подобен начин Путин се опитва да легитимира войната срещу Украйна от февруари насам: Киев трябвало да бъде освободен от нацистите, Украйна щяла да извърши геноцид срещу руснаците.
Зимната война срещу Финландия е подценена
Сталин също прави всичко възможно, за да представи Съветския съюз като жертва. Например той оправдава зимната война срещу Финландия през 1939 г. с предполагаемо нападение срещу съветско гранично село. Днес историците са единодушни, че нападението е било акция под фалшив флаг, т.е. че Съветският съюз сам е извършил нападението, за да има претекст за финландската кампания.
Въпреки това Сталин очевидно е подценил финландците, както Путин подценява украинците: когато съветските войски нахлуват във Финландия през 1939 г., Сталин предполага, че финландското население ще посрещне съветските войски с отворени обятия и че войната ще приключи бързо. Първоначално Сталин иска да окупира цяла Финландия, но след като прегрупира и подсилва войските си, Съветският съюз успява да постигне териториални успехи и да договори примирие след едва четири месеца война. 80 години по-късно Путин изглежда е направил подобна грешна преценка.
Възгледите за света на Сталин и Путин също са сходни. Руският президент често говори за многополюсен световен ред. Свят, разделен на различни сфери на влияние. Досега светът е бил доминиран от САЩ, смята Путин. Сега той искал да разшири руското влияние с всички сили. Той смята, че може просто да анексира територии, които според него принадлежат към руската сфера на влияние, пише политологът Колесников. Путин даде да се разбере това през тази година, например в речта си на икономическия форум в Санкт Петербург, когато се закани на Запада. САЩ, в частност, но също така и Европейският съюз години наред живеели за сметка на останалия свят – това поне гласи теорията на Путин.
Сталин също гледа на света като на разделен на сфери на влияние. Диктаторът е смятал, че „може да маркира териториите, които смята, че му принадлежат, със замах върху картата“, описва Колесников.
Елитите подкрепят Путин (все още)
Подобно на Сталин в късните си години, Путин е установил пълен контрол над руския елит, като го е парализирал от страх. По времето на Сталин степента на тази омраза никога не е била толкова очевидна, колкото в навечерието и непосредствено след смъртта му, когато Никита Хрушчов, Берия и Маленков, борещи се за неговото наследство, се надпреварват да либерализират режима колкото се може по-бързо. Днешните елити се страхуват от Путин, но се страхуват един от друг още повече, точно както техните предшественици по времето на Сталин. Подобно на съветския пълководец, Путин предпочита да се крие в многобройните си резиденции, където се изолира както в политически, така и в човешки план.
Вземете резиденцията на Путин в Сочи, където той прекарва все повече време. Тя напомня на много по-скромната, но също толкова грижливо охранявана дача в Абхазия, в която Сталин се оттегля през октомври 1945 г., след като получава инсулт или инфаркт. Заслужава да се отбележи, че убежищата на двамата диктатори се намират на не повече от 30 мили едно от друго, в комфортната субтропична зона на черноморското крайбрежие на Кавказ.
За да може Путин да разширява своето и руското влияние в света, той е зависим от функциониращ властови апарат. Преди всичко се нуждае от олигарсите, най-богатите хора в страната. Години наред те пазеха гърба на руския президент, защото се възползваха от системата на Путин. След разпадането на Съветския съюз и политиката на перестройка на Горбачов те забогатяват бързо. Оттогава насам се възползват от факта, че конкуренцията е слаба, а властта и парите са тясно свързани в Русия.
Затова повечето експерти по Русия смятат, че Путин може да бъде свален само чрез вълнения в елита. Само самите олигарси могат да свалят президента. Но само тогава, когато ползата от бунта за свръхбогатите би била по-голяма от риска.
Сталин също е знаел как да държи под контрол властовия си апарат. Елитът на Съветския съюз е бил „парализиран от страх“. Никой не се осмелява да свали Сталин.
Борба за власт в обкръжението на Путин
За момента Путин все още е твърдо на власт. Във всеки случай няма очевидни признаци, че властта му се разпада. Но той е вече на 70 години и все още не е решил въпроса за онаследяването на властта. Също като Сталин, който умира от инсулт във вилата си през 1953 г. на 74-годишна възраст.
Колесников предполага, че руските елити „чакат края на тиранина и се надяват, че той някак си ще изчезне“. Той не вижда друг начин Путин да бъде отстранен от поста.
В същото време в Русия се спекулира за възможна гражданска война, съобщава кореспондентът на ntv Russia Райнер Мюнц. „Това, което знаем, е, че има борба за власт. Пригожин, ръководител на наемническата група „Вагнер“, и Кадиров, президент на руската съставна република Чечения, срещу армията и тайните служби. Има съперничества. Въпросът дали това в крайна сметка ще доведе до истинска гражданска война е отворен“.
Сталин? Сега е повече почитан, отколкото остракиран
Поразително е как се е променило отношението на руснаците към Сталин по време на президентството на Путин. През 2001 г. 43% от анкетираните оценяват Сталин „негативно“ в проучване на Института за изследване на общественото мнение „Левада“, а през 2016 г. само 17% го оценяват „негативно“. През 2016 г. само 28% от анкетираните са съгласни с твърдението „Сталин е бил велик лидер“; повечето хора в Русия са безразлични към личността му. През миналата година 56% от руснаците изведнъж се съгласяват с възхваляването на Сталин, показва проучването.
Това може да е резултат от промяна в политиката на паметта в Русия. От 2015 г. насам Сталин се почита на националните празници, а „Денят на победата“ на 9 май „оттогава служи и за легитимиране на войната срещу Украйна“, описва Федералната агенция за гражданско образование.
Междувременно Сталин става популярен в Русия, въпреки че е един от най-големите масови убийци в световната история. От друга страна, Путин е заплашен да стане все по-непопулярен. Войната в Украйна продължава вече девет месеца и засяга все повече руски семейства заради мобилизацията на стотици хиляди мъже. Това може да се превърне в проблем за Путин. След четири години той би достигнал 26-те Сталинови години начело на Кремъл. Дали това ще се случи обаче изглежда по-несигурно от всякога.
