Динко Димитров: Съдбата се усмихва?!

ВЪРХЪТ НА МИЛЕНИУМА

 

Да, казват, имало глава да пати!

Защо решихме че редът ни пречи?

Прекръстихме се бързо в демократи

и спряхме работа да пишем речи.

 

Героите на новото ни време,

невчесани, устати и брадати,

разхвърляха подривното си семе

сред все по-гласовитите примати.

 

След дълги чумави години страшни

дойде отвън поредният месия.

С възторг сами, каквито сме си дашни,

му сипахме благата си в тепсия.

 

А той, тъй както си стояхме прави

захълцани по вносната му класа,

за 800 дена ни оправи

и станахме щастлива биомаса.

 

Разцъфна тарикатът плиткоумен

и тениската с мускули развя.

Търпяхме водевила му локумен,

но биомасата не отрезвя.

 

Наместиха се двама недорасли

последните трохи да изметат.

Не винаги сме пасли водорасли,

но пак успяха да ни поднесат.

 

Сега сме в блатото и като жаби

с посоката на вятъра врещим,

забъркваме се този, който граби

преди и след греха му непростим.

 

Изглежда, че след хиляди години,

една история полека стихва.

Изтичат се последните картини,

но, може би!, Съдбата се усмихва?!

 

24.12.2022

Динко Димитров