Можеш да извадиш момичето от селото, но селото от момичето не можеш. Ако перифразираме тази максима, може и да махнеш политиците от лозето на Габровски, но това лозе, с всичките му соц атрибути, ще си остане в тях. Така и с днешните европейци и атлантици от ГЕРБ – никога не ги е напускала червената нишка, която води до търновското лозе, станало люлка на българските комунисти. Каквото и да разправя Борисов за номинацията си за следващ премиер, той има за цел да направи някакво ново ОФ-правителство, контролирано от ГЕРБ. Името в случая има значение дотолкова, доколкото повечко хора да се позаблудят, че ето, щом свестен човек, доктор, се е вързал с Борисов, значи Борисов не е чак толкова лош. Логиката е такава, да. Ама пък колко свестен можеш да бъдеш, ако се връзваш за каруцата на експремиер, обект на антикорупционни доклади? На всички е ясно, че професорът – неврохихург е отлична маскировка на жаждата за власт, която управлявалият три мандата лидер на ГЕРБ едва-едва успява да прикрие. На всички беше ясно, че ако изобщо имаме правителство, то ще е по формулата „експерти за национално спасение“. Идеята да няма политически фигури в едно правителство, без значение как ще го наречем, е похвална, но би сработила в някоя по-северна страна, където данъкоплатците дори не знаят името на своя премиер или президент. А у нас какво? Някакви хора, кой знае къде хванати, готови да бъдат параван на науспелите политици, ще се заемат с България в този изключително тежък момент.
Боже, опази. То е все едно някой закоравял политик, обръгнал на пазарлъци, лаф-моабети от парламентарната трибуна и задкулисни машинации, да хване скалпела и да ни направи неврохирургична операция. Та и проф. Габровски, вероятно прекрасен професионалист, се озова в ситуация, която е по-скоро комична, отколкото привличаща сериозно внимание. Каквото и да си правил до момента в своята професия, свържеш ли се с опетнено име – край на професионалния ти авторитет. Вероятно самият проф. Габровски е калкулирал и загубите или поне се надяваме да го е направил. Защото не едно и две имена приключиха своя честен път на развитие, ставайки част от кохортата на Борисов. Примери бол – и в медицината, и в изкуството, и във всяка друга област. Професорът – кандидат за премиер, направи стъпка, от която няма връщане назад. Заниманията с политика не са това, което изглеждат отвън. Влезеш ли вътре, усещаш вонята. И ставаш част от нея. В случая няма как да не се сетим и за лозето на Габровски (дали проф. Габровски има роднинска връзка с този Габровски може сам да уточни), станало люлка на родния комунизъм. Сбирката в този пословично известен търновски баир слага началото на соцдвижението у нас, разразило се впоследствие на Бузлуджа, а по-късно – и в цялата страна. За да остане десетилетия в управлението на България. Каквото и лозе да им предложи Габровски, БСП няма да кандисат. Казаха го изрично няколко пъти. Тези социалисти не са като онези – да се хвърлят презглава в идеята, която и да е тя. Те искат от гроздето – но да няма вътре кисело. Затова заигравката на Борисов няма да е успешна. Но сам си е виновен – лансира неврохирург там, където е по-необходим психиатър.
