Надеждите за сключване на исторически „мирен пакт с природата“ на срещата на върха на ООН за биологичното разнообразие скоро ще зависят от министрите на околната среда в света. Те пристигат в Монреал за последната фаза на преговорите.
Остава да се преодолеят сериозни различия, сред които на първо място е въпросът за това колко ще плащат развитите страни на развиващите се, за да им помогнат да опазят екосистемите, и дали трябва да има нов, специален фонд за тази цел.
Залогът е бъдещето на планетата и това дали човечеството може да спре унищожаването на местообитанията, замърсяването и климатичната криза, които заплашват с изчезване около милион вида.
Проектоспоразумението съдържа повече от 20 цели, включително основополагащ ангажимент за опазване на 30 % от световната суша и морета до 2030 г., премахване на вредните субсидии за риболов и селско стопанство, справяне с инвазивните видове и намаляване на пестицидите.
„Надявам се, че това, което ще имаме в края на това… е един парижки момент“, каза Закри Абдул Хамид, научен съветник на Кампанията за природата, позовавайки се на забележителното споразумение за климата, в което се постигна съгласие за задържане на дългосрочното затопляне до 1,5 градуса по Целзий.
„Десетилетията на проучвания също така изясниха какво трябва да направи светът“, добави той.
В отсъствието на държавните и правителствените ръководители повече от сто министри ще трябва да прокарат финалната част на текста, който се подготвяше три години.
Но успехът му все още виси на косъм, след като разногласия по трудния въпрос за финансирането на биоразнообразието доведоха до напускане на преговарящите от развиващите се страни през нощта срещу вторник и до временна пауза в преговорите.
Търси се нов фонд
Държавите от глобалния Юг, където се намира по-голямата част от световното биологично разнообразие, искат създаването на нов глобален фонд за биологично разнообразие („GBF“) – нещо, на което богатите държави се противопоставят, като вместо това предлагат съществуващите финансови механизми да станат по-достъпни.
Този дебат е отражение на несъгласието по време на неотдавнашните преговори на ООН за климата в Египет относно създаването на фонд за „загуби и щети“. Той е предназначен за най-уязвимите от климатичните промени държави – това искане в крайна сметка беше удовлетворено.
Десетки държави, сред които Бразилия, Индия, Индонезия и много африкански страни, също искат финансиране в размер на 100 млрд. долара годишно или един процент от световния БВП до 2030 г.
Настоящите финансови потоци от държави с високи доходи към държави с по-ниски доходи са от порядъка на 10 милиарда долара годишно.
Кризисна среща на ръководителите на делегации, организирана в сряда от Китай, който председателства срещата, върна преговарящите на масата след срива.
Западен преговарящ, който отказа да бъде назован, заяви пред АФП: „Африканската група иска да постигне споразумение с пари отпред, другите развиващи се страни също, но Бразилия използва финансовия въпрос, за да провали процеса.“
Източникът заяви, че бразилската делегация все още следва политиката на отиващия си крайнодесен президент Жаир Болсонаро, който е много близък до земеделската индустрия, която е враждебно настроена към намаляването на употребата на пестициди.
Въпреки това развиващите се страни са разгневени от това, което смятат за липса на амбиция.
„Преговорите сега са на ръба на пълен провал“, каза Иносент Малоба от WWF International.
Освен моралните последици, съществува и въпросът за личния интерес: 44 трилиона долара от генерираната икономическа стойност – повече от половината от общия световен БВП – зависят от природата и нейните услуги.
Срещата на върха не успя да привлече същото внимание като срещата на ООН за климата, проведена в Египет през ноември, на която се събраха повече от сто световни лидери.
Тази среща се провежда в Канада, след като Китай отказа да бъде домакин заради строгите си правила на Ковида, а министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо беше единственият присъстващ лидер. /БГНЕС
