„Наш’та“ фирма усвои
сумичката за ремонта:
паркът се преустрои,
с плочник нов до хоризонта.
Вино, шик и реч се ля,
викнаха дори и попа.
Но, за жалост, заваля
и … паважът се разхлопа.
Като пълноправен данъкоплатец, и аз реших да се възползвам от всеобщата придобивка. Издокарах се и изведох домочадието на разходка. Съвсем новата редена настилка се оказа активно-дружелюбна и още на първата крачка едно от паветата ме поздрави. Оказа се, че има доста твърд характер, от което палецът на десния ми крак още пази спомен. Въпросното правоъгълно блокче се подмести и ни пропусна да преминем. Реших да отговоря на жеста и го върнах на мястото му. Само че не точно, както си беше преди, а малко встрани, така че да се вижда.
„Утре е понеделник, – рекох си, – ще мине някой съвестен общинар и ще го поправи.“ – И закуцуках подир останалите.
Иначе, паркът си беше все същият. На вековните дървета не им пукаше на каква реформа ще ги подложат, стига да не ги секат. Животинските видове, макар и оредели, се справяха прилично и без нас. Заредихме се с холестерол от една ароматна димяща сергия и се загледахме как надеждите на утрешния ден търчат подир топките и размятат обръчи по поляните. Домашните любимци, като преобладаващ вид, изпълваха пространството, тъй както хиляди копърки консервна кутия.
По някое време, Слънцето реши да си ходи и ни подкани да сторим същото. По пътя назад много внимавах къде стъпвам. Бях балансирал и примирил позицията си между реалност и институции и нямах нужда от допълнителни стимулации. Дори потърсих да се сбогувам с отскорошния си приятел. С изненада открих, че, някой незнаен педантичен естет се беше постарал да го постави там, където го срещнах първия път. А хубостникът кротко се спотайваше, готов за нови запознанства.
Динко Димитров
16.05.2018
Южен парк
