В деня, когато секретарят на българския център в Охрид беше пребит, нека си спомним, че преди малко повече от година трупата ентусиасти на Кирил Петков и неговият съветник по външна политика Весела Чернева се втурна през глава към Скопие, носейки в торбата обещания за пробив в отношенията с РС Македония.
Досущ, като търговци на дребно те бързаха да продават евтините си трикове на крилете на самолета, който излетя броени пъти и се приземи завинаги – символ на самата политика на Петков – Чернева по Македония. Ефектно, но кратко и без съдържание. Не особено задълбочени и въоръжени със знания, но с известна арогантност и претенция за умения в „дипломацията“, учени на крак и на бързо, Петков и това, което той наричаше екип поставиха държавата в зависимост от ината си. Държавата, която нито е тяхна, нито те очевидно знаеха как да управляват.
Провалът на Петков, от чиито последствия в последния момент се спасихме чрез т.нар. френско предложение ни позволи да излезем от неудобното положение. Положение, в което несполучилият министър-председател и външнополитическия му съветник ни въвлякоха. Онова, от което се страхувахме, договаряйки се набързо със Скопие, днес е факт – несекваща антибългарска реторика, палеж на българските центрове, а сега и физическа разправа срещу служители на тези центрове.
Преди месеци в статия попитах, закъде бърза Кирил Петков. Много хора се питаха същото. В очевидно характерния за правителството „Петков“ стил да се работи „на тъмно“ останаха завинаги съмнения за намерения да се поемат ангажименти, които далеч не са в унисон с националния ни интерес. Сега резултатите са налице.
Не следва да забравяме провалите на Петков и компания – за всеки провал си има виновник. Не е възможно да ги щадим зад паравана на обществената анонимност и забрава. Нито тях, нито който и да било друг, който работи по този начин „в интерес“ на България. /БГНЕС
–––––
Мирослав Зафиров, дипломат. Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС.
