Националният природонаучен музей при Българската академия на науките е най-старият и най-богат природонаучен музей на Балканския полуостров, с над 130-годишна история, предаде репортер на БГНЕС.
Националният природонаучен музей е създаден под името Княжески естественоисторически музей от Княз Фердинанд I през 1889 г. и в началото там се съхранява личната му колекция от птици, бозайници и пеперуди. Придворният лекар д-р Паул Леверкюн, известен орнитолог, е първият уредник на музея.
До Първата световна война музеят се е обогатявал предимно с колекции от чужбина, подарени или закупени от видни чуждестранни колекционери и пътешественици.
Под ръководството на д-р Иван Буреш в периода от 1914 до 1959 г. музеят, който по това време се нарича Царски музей, се развива особено интензивно и представлява основата на Царските природонаучни институти, създадени през 1918 г. До всички български планини, както и до съседните на страната ни държави са организирани експедиции за обогатяване на колекциите, по време на които са открити много нови видове растения и животни. Така музеят се превръща в основно звено за научни изследвания в природните науки на България, издава и списание с висок международен авторитет.
Интересен факт е, че сегашната четириетажна сграда, намираща се на столичния булевард „Цар Освободител“ 1, която съхранява колекциите от 1936 г., е единствената в София, строена специално за музей. Разрушена е при бомбардировките над столицата по време на Втората световна война, но колекциите са запазени, защото са своевременно евакуирани. Сградата е възстановено в предишния си вид след войната, като новата експозиция отваря отново врати за посетители през 1948 г. Именно по онова време музеят е преименуван от Царски на Природонаучен музей. Той е и първата институция, която става поделение на БАН през 1947 г. Тогава се създават и три нови академични института – Зоологически, Ботанически и Геологически.
В сградата на музея остават само зоологическите колекции. По-късно музеят е затворен за посетители и експозицията е намалено от 22 на 9 зали.
В такова състояние на регрес се намира Природонаучният музей до 1974 г.
Новият директор на музея академик Иван Костов успява да издейства решение от тогавашния Министерски съвет, според което Природонаучният музей става самостоятелно звено с национален статут и оттогава носи сегашното си име.
Експозицията се разширява от 9 до 16 зали и наново са подредени скали, вкаменелости, растения и минерали, а залите с животни изглеждат съвременно за времето си. Броят на служителите на музея нараства, както и броят на публикациите, които се увеличават неколкократно. Създава се отново и библиотеката на музея, също и ново списание.
Днес експозициите на Природонаучния музей заемат 14 етажа с 15 зали. Посетителите могат да видят изчезналия в света преди повече от век каролински папагал, изчезналите от България тюлен монах, брадат лешояд, малка дропла, сив и момин жерав, степна усойница и немска есетра. Бели мечки и тюлен изобразяват живия свят на Арктика. Черна пантера от Африка, тигър от Азия, ягуар, папагали ара и маймуни тамарини пресъздават южноамериканската тропическа гора. Изложени са също и бял носорог, хималайска мечка, гепарди и бизони. Едни от последните чистокръвни зубри, срещани в природата, кафявата мечка, обявена за най-голямата в Европа, рядката малка панда, красивите райски птици, туканите, изчезналият в дивата природа калифорнийски кондор, различните видове фазани с разкошно оперение, гигантската африканска костенурка, слепите пещерни риби от Америка, тинестата скачаща риба периофталмус, която може да се придвижва и на сушата, също предизвикват интерес сред посетителите. /БГНЕС
