Радостин Кръстев е на 21 години и вече е Световен шампион по плуване в ледени води в дисциплина 500 м свободен стил. Рекордът му от 5 мин и 36 секунди е невиждано до момента време от друг плувец и часове след състезанието е вписан в рекордите на „Гинес“. До него в този момент са най-близките му хора – баща му, майка му и брат му Михаил, треньорът му и Петър Стойчев. Цял свят се възхищава на таланта му и постиженията, но малцина знаят, че всичко е постигнал сам самичък, без финансовата подкрепа на никого. Зад шампионът на Планетата по плуване не стои нито един рекламодател или спонсор и това може да се превърне в голяма пречка в бъдеще. Всеки, който се радва на успехите на Радостин и желае да го подкрепи в бъдещите му цели, може да се обърне към редакцията ни за неговите контакти или социални мрежи.
Ради, както всичките му приятели го наричат, е страшно интелигентно и амбициозно момче, родено и израснало в гр. Сандански. Завършва езикова гимназия с немски и английски език и въпреки спорта е отдаден изцяло на ученето. Красив и успял, той все още не е намерил своята половинка с която да споделя трудностите, радостните моменти и успехите си.
– Как се чувствате след тази победа?
– Невероятно е. Успях да сбъдна детската си мечта да стана световен шампион, да постигна световен рекорд и да влезна в книгата на Гинес. Всичко това успях да постигна на Световното Първенство в Ледени Води. Много съм доволен, понеже целият ми труд се отплати, който съм полагал през годините. Направих и родителите си горди с мен.
– Сега за какво мечтаете?
– Мечтая да завърша образованието си в Америка, което е специалност „Рекламиране и стратегическа комуникация“. Също така мечтая на следващото Световно първенство в ледени води, да стана Цар на леда. Тази титла се печели, ако станеш първи на 1000 м.
– Как решихте да заминете за Америка?
– Спечелих пълна стипендия и реших да замина. Много исках да опозная културата им, хората, манталитета и да видя какви възможности ще ми се отворят.
– Успявате ли да тренирате, когато сте в Америка?
– Там системата е много добре изготвена. Ставаме в 04.30 сутринта, като първата ни тренировка е от 05.15ч до 07ч. След това се прибираме, закусваме и от 08.30ч до 12ч започват учебните занятия, които всеки си е избрал преди началото на семестъра. В 13.30ч започва втората тренировка за деня, която приключва към 15ч. Отделно два пъти в седмицата имаме и фитнес след втората тренировка, което реално се явяват три тренировки на ден. След това си много изморен, но се мобилизираш и сядаш да учиш. През почивните дни пиша по голямата част от домашните си, за да ми остава време за приятели и забавления.
– Как решихте да се занимавате с плуване в ледени води? Все пак идвате от един от най-южните ни градове – Сандански?
– Увереността, която придобих, че мога да се явя на такова състезание, се случи по време на „Ковид“ пандемията. Тогава излизането беше ограничено и ми беше скучно в къщи. Започнах да ходя всеки ден в продължение на един месец до водопада в местност Попина лъка, която се намира на 30 мин от гр. Сандански и започнах да влизам. Първо само скачане, после 15 сек, 30 сек и на 30-тия ден успях да изкарам 15 мин в ледена вода. След това продължих да правя излагания на студ, за да може тялото да свикне на тези усещания. Когато се върнах от Америка през ноември 2022 г започнах подготовката за това световно първенство. Неотлъчно до мен бяха моят треньор Антон Спиров, Божидар Граматиков и Петър Стойчев.
– Плувахте при температура 3 градуса на водата и -4 на въздуха, какво е усещането?
– Определено студено. На всички състезатели им е студено. Именно затова се изисква добра подготовка. Освен студените душове и скачането във водопада, съм ходил и на басейн Спартак, за да плувам в студена вода, където водата е с температура от 5 градуса. Това не е оптималната температура за ледено плуване, но пак е достатъчно, за да имаш добра подготовка.
– Как се запалихте по плуването?
– Като малък бях много слабичък. Баща ми искаше да тренирам плуване, а на мен все ми беше студено, независимо каква е водата. Знаех, че ако кажа, че ми е студено, ще пропусна тренировката. Баща ми обаче беше упорит и след всяка пропусната тренировка, той ме водеше на разходка в парка, където дълго разговаряше с мен, успокояваше ме и ме мотивираше.
– На колко години бяхте, когато спечелихте първият си медал?
– На десет годишна възраст започнах да печеля медали на малки турнири, а след още няколко години взех и първият си златен медал на републиканско първенство. Чувството беше невероятно. След това покрих норматив за европейско първенство за юноши в открити води, което се проведе в Малта през 2018 г. Година по-късно имах изява на мултинейшън в Швейцария, като там се сдобих с първият си медал от голямо първенство. Както и балканяда в Гърция, като там се сдобих с три сребърни медала.
– Кое е най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправял?
– Европейското първенство в Малта беше едно от най-предизвикателните състезания в които съм участвал, а заедно с него се нарежда и Световното в ледени води. За тези две състезания вложих много усилия като физически труд, но също така бяха необходими много ментални усилия, концентрация и воля да довърша състезанията.
Сибила Кусева
