Олигарсите се страхуват, че натискът върху бизнеса им едва сега започва, както и че активи ще бъдат трансферирани към по-лоялни на режима или даже национализирани
Докато президентът на Русия Владимир Путин е напът да навлезе във втората година на войната в Украйна, задълбочаващата се милитаризация на руската икономика подхранва страховете сред бизнес елита на страната, че натискът върху техните компании едва сега започва.
Правителството вече обмисля „еднократни“ данъци за някои големи фирми, за да помогне за увеличаване на приходите, намалени от затягането на международните санкции, пише Bloomberg. Магнати широко коментират, че очакват Кремъл да увеличи исканията за пари в брой.
Военновременните закони също така дават на властите широки правомощия да диктуват операциите на компаниите – от това какво се произвежда до това колко трябва да струва.
Със засилването на публичните призиви олигарсите, които не са достатъчно ентусиазирани в подкрепата си за инвазията, да бъдат лишени от активите си, някои от най-богатите хора в Русия сега се притесняват, че притежанията им могат да бъдат конфискувани и прехвърлени на техни съперници, смятани за по-лоялни на режима на Путин, или дори национализирани, според запознати.
Публичните уверения на Кремъл, че бизнес интересите ще бъдат зачетени, звучат напразно, тъй като вниманието на руския президент е насочено към войната, а не към бизнеса, коментират източници на медията, като говорят при условие за анонимност поради страх от отмъщение.
Нарастващите страхове подчертават как инвазията, която Кремъл очакваше да се увенчае със светкавична подкрепа, се превърна в кампания без край, която трансформира необратимо всички аспекти на руското общество. Т.нар. „дивидентни аристократи“ – магнати, които през последните години живееха богато с огромните печалби от компаниите си, изчезват, казват източниците на медията.
Големият бизнес ще трябва да изпита същия шок, когато войната удари дома, както и останалата част от страната, според човек, близък до Кремъл, пожелал анонимност. Въпреки че Путин се противопоставя на широкоразпространената национализация като неуспешна стратегия, времето, когато олигарсите можеха да се възползват от предимствата на високите цени на суровините, отмина. Военното време изисква жертви от всички, коментира източникът на медията.
Това отношение кара някои магнати да се страхуват, че бизнес перспективите стават много по-мрачни Някои ръководители са поръчали поверителни проучвания за опита на големия бизнес в ситуации, за които се притесняват, че вероятно ще се окажат аналогични: режимите преди Втората световна война в страните от Оста като Италия, където някога мощни индустриални гиганти в крайна сметка бяха поети от държавата и подчинени изцяло на военните усилия. Други правят паралели с мобилизирането на германските корпоративни гиганти при нацистите.
Бюджетният дефицит вече нараства, тъй като разходите за войната се увеличават, а санкциите и други ограничения намаляват приходите. „Това до известна степен е мобилизационен бюджет“, коментира София Донец, икономист в Renaissance Capital. Дори с измененията в бюджета се настоява за увеличение на данъчната тежест, макар че още не е ясно кога ще се случи това, пояснява тя.
Досега правителството не е признало публично, че използва широките правомощия, които си даде миналото лято, за да принуди бизнеса да подкрепи военните усилия. Магнати и ръководители се притесняват обаче, че няма да имат друга алтернатива, освен да се съобразят с всякакви искания за работна ръка, производство или пари.
Държавата ще вземе каквото сметне за необходимо за военните усилия, казва дългогодишен бизнес лобист, пожелал анонимност. Ако в миналото олигарсите можеха да управляват контактите си в правителството, за да защитят интересите си, сега тези инструменти не работят, допълва той.
Сред най-уязвимите са онези, които се смятат за недостатъчно лоялни, според хора, запознати с мисленето на руските бизнесмени. Законодателите предложиха тези, които са напуснали страната и критикуват войната, да бъдат лишени от активи и дори от гражданство. Дмитрий Медведев, бившият президент, който сега е високопоставен служител на Кремъл, известен със своите гневни публикации в социалните медии, през декември призова тези хора да бъдат определяни като врагове на държавата.
Путин не е стигнал толкова далеч публично, но не крие, че вярва, че руснаците с твърде много от богатството си в чужбина са риск за сигурността. „Ако човек не свързва живота си с тази страна, а просто вади пари и държи всичко навън, тогава той цени не държавата, в която живее и печели пари, а добрите отношения в тази, в която държи имуществото и сметките си“, коментира той пред репортери в края на декември. По думите му „този тип хора представляват опасност за нас“.
Евентуална експроприация ще започне с тези, които са напуснали Русия, казва бизнесмен, който от началото на войната не се е връщал в Русия. Той посочва като пример „Яндекс“, технологичният гигант, чийто основател – сега в Израел, се опита да преговаря с Кремъл за излизане от страната, което му позволи да запази някои ключови бизнеси. Друг пример е Олег Тинков, който каза, че е бил принуден да продаде банката си с голяма отстъпка, след като публично осъди войната.
Според хора, запознати с вътрешните дискусии, Путин остава против всеобхватна национализация, но това не е никакво успокоение за магнатите, които се притесняват, че съперници с по-добри връзки с ръководството ще могат да поемат контрола върху техните притежания.
В сектора на торовете, където растящите цени донесоха огромни печалби, основателят на „Уралхем“ Дмитрий Мазепин – единственият магнат, който публично се е срещал лично с Путин два пъти миналата година, се опита да се представи като единствения голям акционер, който се фокусира върху интересите на държавата, според няколко ръководители на конкуренти в индустрията. Това тревожи други пазарни участници, които избягаха от Русия в началото на войната.
Мазепин, който оглавява комитета по торове в най-голямата руска бизнес група, казва, че не вижда необходимост от консолидация в торовата индустрия сега. „Никой няма конкурентно предимство – политическо или друго – което би довело до сериозни промени“, допълва той.
