Малко след последния пристъп на дълговата криза в еврозоната – разходката на Гърция по ръба на излизането от зоната с единна валута през лятото на 2015 г. – някои се обзаложиха, че в рамките на едно десетилетие еврото ще загуби поне един член. Засега се случва точно обратното: паричният съюз току-що се разшири с нов член след присъединяването на Хърватия в началото на новата година, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу.
Тази сила на привличане не е еднократна. Спомнете си, че през най-трудните години за монетарния съюз Прибалтийските държави една след друга се присъединяваха към него. И на следващата по ред – България, без съмнение скоро ще ѝ бъде позволено да приеме еврото. (Редица по-малки, по-бедни европейски юрисдикции също използват еврото или чрез едностранно приемане, или в резултат на неформалната евроизация в частния сектор.)
Човек може да каже, че би било изненадващо, ако малките отворени икономики не искат да споделят паричната политика на валутата, която доминира в техните търговски отношения. Но мнението, че еврото в сегашната си форма е обречено на провал, особено сред англо-американските икономисти, е толкова утвърдено, че някои размисли относно последното му разширяване са навременни – защото старите опасения стават все по-неубедителни, докато текущите промени в начина на функциониране на парите са в полза на еврото.
През последните години стана, или би трябвало да стане, все по-ясно, че монетарната „независимост“ в смисъл на притежаване на собствена плаваща валута не е това, което се смяташе. Предполага се, че предимството е, че поевтиняващата валута може да компенсира негативните шокове чрез стимулиране на износа. Както обаче показа спадът в цената на паунда през 2016 г. след британския референдум за излизане от ЕС, в свят на дълги и сложни трансгранични вериги на доставки, обезценяването може да обедни населението, повишавайки цената на вноса, без да увеличи обема на износа.
Междувременно предимствата на паричната интеграция се подчертават от кризата с цените на енергията в Европа. Вземете Словакия. Да, тя трябва да се бори с инфлация, подобна на тази на своите съседи извън еврозоната. Но го прави, докато се радва на много по-нисък основна лихва (2,5% на Европейската централна банка) от Чехия и Полша, където разходите по заеми са почти три пъти по-високи, или 13-те процента в Унгария.
Размерът има значение в глобална икономика, чийто ритъм все още се определя от финансовия цикъл на САЩ, като само монетарното единство на икономиките в еврозоната е това, което предоставя на ЕЦБ известна степен на независимост от Федералния резерв на САЩ.
Второ, уязвимостите, които бяха разкрити по време на кризата в еврозоната, сега са по-лесни за разглеждане като вида кризи, които могат да засегнат всеки, включително икономики с независими плаващи валути, в противовес на уникална за еврото слабост.
Италия остава страната, в която черногледците смятат, че комбинацията от висок дълг и нисък растеж трябва в крайна сметка да доведе до отпадането на еврото. Миналото лято обаче не Италия, а популистко правителство в Обединеното кралство разтърси силно пазарите с безотговорни политики. В крайна сметка Английската централна банка (АЦБ) трябваше да се намеси, за да ограничи скока в доходността по британските държавните облигации.
Въпреки че ЕЦБ все още може да бъде изпитана в това отношение, тя има предимството да бъде по-независима от своите политически господари, отколкото която и да е национална централна банка. Всъщност АЦБ има по-голямо основание да се страхува от обвинения в парично финансиране – което беше видимо нетърпелива да опровергае и което усложни посланията й, когато премина от продажба на ДЦК към закупуването им по време на есенната пазарна паника. За разлика от нея ЕЦБ създаде постоянен инструмент, с който да се справя с подобни епизоди миналото лято, което не предизвика особени спорове.
Всичко това сочи, че с времето еврото ще става все по-атрактивно. Привлекателността на различните валути ще бъде допълнително трансформирана от това как те управляват следващия голям скок в централното банкиране: въвеждането на официални дигитални валути. Досега само маргинални икономики като Бахамските острови и Нигерия извървяха пътя докрай – въпреки че Китай очевидно се подготвя да даде тласък на цифровия юан, който тества.
Сред богатите икономики обаче ЕЦБ бързо пое лидерството в тази област. Министрите на финансите от еврозоната застанаха зад дигиталното евро след хода на Facebook през 2019 г. за създаване на частна глобална система за цифрови плащания. Но тяхната подкрепа сега е засилена от бизнес възможностите, очертаващи се в една икономика със сигурни „програмируеми“ пари.
Официално дигиталното евро е само в етап на проучване, но политически то стигна до точката на необратимост. След Хърватия новите членове на валутния съюз ще се радват на авангардна цифрова валута като част от сделката.
