Французите го наричат „flâneur“ – произволното скитане в голям град, което носи нови преживявания и емоции.
Терминът има дълга литературна история. Сюрреалистите например са се качвали на парижки трамваи на случаен принцип, стигали са до последната спирка и след това просто са се разхождали, разказва психологът Алисън Гопник в Wall Street Journal. Спомнете си за г-жа Далоуей в Лондон, Леополд Блум в Дъблин или Холдън Колфийлд в Ню Йорк, добавя тя.
Има ли обаче и някакви научни доказателства за ползата от „скитането по улиците“?
Две проучвания, ръководени от Катрин Хартли от Нюйоркския университет и нейни колеги, показват, че това е полезно за вашето емоционално здраве. На колкото повече неочаквани градски места попадате, толкова по-щастливи сте, установяват учените, които комбинират анализ на GPS данни с оценки на настроението.
В рамките на първото проучване, публикувано в списание Nature Neuroscience през 2020 г., над 100 души в Ню Йорк и Маями се съгласяват да споделят GPS данните на телефона си в продължение на три месеца, докато редовно оценяват настроението си в приложение.
Изследователите анализират GPS данните с измерител, наречен “roaming entropy”, улавящ колко нови, разнообразни и неочаквани са местата, до които стигат участниците. След това ги сравняват с оценките на настроението. Оказва се, че колкото повече са се лутали в даден ден, толкова по-щастливи са били по-късно.
Изследователите също така потвърждават това, което сюрреалистите са знаели: че скитането в различни квартали с различни култури и общности води хората до т. нар. „социодемографска променливост на преживяванията“, описваща силния емоционален ефект от безцелното лутане.
Във втори експеримент, публикуван наскоро в списание Psychological Science, д-р Хартли и колегите ѝ наблюдават как лутането се променя с възрастта.
Те анализират GPS данни и оценки на настроението на 63 души на възраст от 13 до 27 години за три месеца, както и на колко хора са се обадили или изпратили съобщения участниците през това време. Всички те свързват скитането с щастие и социална обвързаност, показва проучването. Т. нар. показател “roaming entropy” обаче достига своя връх при 18-20-годишните и след това пак намалява с напредването на възрастта на участниците.
Второто изследване на Хартли е едно от многото проучвания, които предполагат, че всъщност за младите хора лутането, социалните връзки и поемането на риск под всякаква форма (от бънджи скокове и скално катерене до опитване на наркотици и въвличане в случаи на агресия) вървят заедно и се свързват с изпитване на силни емоции.
То им позволява да научат повече за физическия и социалния свят, дори и това де е рисковано, а на порасналите напомня, че повече безцелно скитане по улиците, съчетано с отговорно следване на инстинктите, може да е полезно за всички нас.
