Комисията за защита на потребителите (КЗП), Националната агенция за приходите (НАП) или друг орган ще следи за евентуално спекулативно повишение на цените при влизането на България в еврозоната, заявява пред БТА служебният финансов министър Росица Велкова. Контролът върху спекулата ще се регламентира в бъдещия закон за еврото, става ясно от думите й.
Велкова посочва, че най-важното за България по пътя към еврозоната е приемането на три законопроекта – промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, Кодекса за застраховане и Търговския закон, които вече са в Народното събрание.
През февруари България ще представи на заседанието на Еврогрупата (финансовите министри от еврозоната) всички данни, свързани с изпълнението на числовите критерии за еврото – за бюджетния дефицит, дълга, инфлацията и дългосрочните лихви. Тъй като София не изпълнява критерия за инфлацията, ще се водят преговори. След това от направените изводи България ще прецени дали да подаде заявление за изготвянето на конвергентен доклад (документ, даващ оценката на Европейската комисия и Европейската централна банка доколко дадена страна изпълнява изискванията за членство в еврозоната).
Очаква се обявеният дефицит на начислена основа и на касова основа да бъде по-нисък от предвижданията, първоначално обявени в края на миналата година. На начислена основа се очаква дефицитът да се понижи от 2,9 на 2,8%, а на касова – от 1% на 0,8%.
Финансовият министър казва още, че служебното правителство ще внесе проектобюджет за 2023 г. в Народното събрание, но не стана ясно кога ще се случи това предвид краткия срок до разпускането на 48-я парламент.
