Някои от най-добрите бизнес идеи са непланирани. Те идват чрез всекидневни преживявания или мисловни процеси, които са по-скоро подсъзнателни, отколкото умишлени.
Затова и идеите, водещи до големи пробиви, често се разглеждат като мистерия или акт на спонтанно творчество, казват Джереми Атли и Пери Клебан, автори на книгата Поток на идеи: Единственият бизнес показател, който има значение (Ideaflow: The Only Business Metric That Matters).
В нея те обясняват, че всъщност е възможно големите пробиви да се проектират и планират. Книгата дестилира уроците, които авторите са научили през 10-те години, откакто правят поредицата Stanford’s Masters of Creativity. Двамата стоят и зад проектите Design Leadership Lab и LaunchPad Accelerator.
Ето някои от основните уроци за предприемачи, описани в книгата на Атли и Клебан, които те споделят за Inc.:
Една идея не е достатъчна
В Силициевата долина съществува опасен мит, че е възможно да се създаде бизнес от нищото – и че има един особен тип хора, за които се предполага, че са способни да правят такива магии. Тази теория е грешна, твърдят Атли и Клебан.
Човешкият мозък не е в състояние да създаде нещо от нищото. Идеите са връзки между две или повече неща, които вече знаем.
Изследване, проведено от професор Боб Сътън от Станфорд, установява, че са необходими средно 2000 идеи, за да се стигне до търговски успех.
Известно е, че Джеймс Дайсън създава 5126 прототипа на прахосмукачката без торба, преди 5127-ата итерация да проработи. Ръководителят на хранителната лаборатория на Taco Bell разказва, че е изпробвал хиляди вариации на формата на „Doritos Locos“, преди да стигне до правилната. А когато става дума за фармацевтични пробиви, съотношението неуспех към успех е около 10 000 към 1.
Нобеловият лауреат Линус Полинг го каза най-добре: „Най-добрият начин да имате добра идея е да имате много идеи.“
Игнорирайте експертите и слушайте новаците
Британският математик лорд Келвин казва на Британската асоциация за напредък на науката през 1900 г., че няма „нищо ново за откриване във физиката“ и че „всичко, което остава, е все по-прецизното измерване на старото“.
Той, разбира се, греши, тъй като само пет години по-късно Алберт Айнщайн ще напише серия от статии, в които налага своята теория на относителността и известното уравнение E = mc2 – които ще преобразят начина, по който виждаме света.
Когато младият Денис Оверхаузер разкрива математически обоснования дизайн на бомбардировача „Стелт“ пред останалите служители на легендарния завод Skunk Works на Lockheed Martin, ръководителят на отдела по аеродинамика категорично го отхвърля.
Дизайнът оспорва толкова много фундаментални предположения за конструирането на самолети към онзи момент, че вътрешно е наречен „безнадеждният диамант“ от инженерите, които имат по-традиционни разбирания от Оверхаузер. Но в крайна сметка иновацията надделява над общоприетата мъдрост, след като бомбардировачът връща радарен сигнал с хиляди пъти по-слаб от следващия най-добър проект за невидим самолет, правен някога
Радикалните изобретателски скокове са рядкост и когато се случат, интересното е, че новаците често правят най-смелите скокове, просто защото не знаят правилата на играта.
Затова, когато търсите нови идеи, не слушайте само тези на върха. Когато пазарите са стабилни, правилата се променят бавно. В динамична конкурентна среда с бързи промени, експертизата за това, което е работило в миналото, може да бъде пасив.
Известно е, че Ричард Файнман отказва назначение във Физическия институт Айнщайн в Принстън, защото позицията не изисква от него да преподава, а пък “въпросите на студентите често са източник на нови изследвания“, казва той в мемоарите си.
Малкото данни надделяват над големите данни
Всеки предприемач се чуди колко време трябва да посвети на една или друга идея. В търсене на отговора мнозина се обръщат към проучвания, които са евтини и лесни за създаване и предлагат прозрения, използвайки големи бази от данни.
Малкото данни обаче, извлечени от поредица от хитро измислени, изчерпателни експерименти, могат да разкрият прозрения за действително човешко поведение, а не за хипотетично.
Джереми Атли и Пери Клебан разказат за глобална компания за недвижими имоти, чийто екип анкетира хиляди хора в заведение за хранене относно възможността за изграждане на бирена градина на четвъртия етаж на луксозен търговски център. Повече от 80% от анкетираните заявяват, че биха го посетили. За щастие екипът, отговорен за инициативата, прилага в проучването си и модел с по-малко данни – и чрез няколко експеримента, рекламиращи новата бирена градина в търговския център, научава, че тя няма да привлече достатъчно нов трафик към четвъртия етаж, за да оправдае разходите за преоборудване на пространството.
Като цяло голяма част от митологията около иновациите е емпирично развенчана, но това тепърва ще си проправя път в по-широкото съзнание. Креативността и предприемачеството остават забулени в мистерия и това е жалко, защото иновациите зависи от способности, които са грешно приписвани на малцина избрани и които всъщност всеки от вас може да развие, казват авторите на Ideaflow: The Only
Business Metric That Matters.
