Ако перифразираме за вътрешно ползване бат Бойко как таковал/онаковал западни шефове, сме наясно,че политическият ни елит е подкарал нацията с 200 към небитието. Няма как да сме над бездната, катастрофата е видна дори от Космоса – за 32 години без война населението ни се стопи с 3 милиона и сме най-бързо изчезващата нация. Обособилата се политическа върхушка след 10 ноември постепенно наложи клептократичен модел на управление, корупцията стана начин на живот, правосъдието по думите на бивш американски посланик е само за богатите. Така резултатът на десетилетия проформа демократични реформи се оказа пагубен: геноцид над собствения народ – лъган, ограбван, опростачван,обезверен и прогонван.
Преди две години се появи някаква светлина в тунела на спасението, но тя се оказа от насрещен влак. Бунтът срещу така наречения „модел Борисов” се провали от фалшивата Чалга и още по-фалшивата Промяна. Изчезна мнозинството „за промяна”, в 48-ото Народно събрание имаме плаващи мнозинства. Съществените са две, които са преплетени в сложни политически и стоковопарични взаимовръзки – Евроатлантическо мнозинство и Корупционно мнозинство . В тези две мнозинства влизат едни и същи партии – ГЕРБ, Продължаваме промяната, ДПС и ДБ. Всички те са кой от кой по-атлантик, кой от кой по-голям русофоб… Същевременно ПП и ДБ обвиняват в корупция ГЕРБ и ДПС (модела Борисов), ГЕРБ и ДПС, от своя страна, освен в корупция обвиняват двете партии на промяната в липса на елементарни управленски умения, в постоянни лъжи и аматьорщина. В трагикомичното ни 48-о Народно събрание това мощно евроатлантическо и корупционно мнозинство (ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС, плюс новоизпечената формация „Винаги готов” на Стефан Янев) нямаше начин да направи правителство: каквито и глупости да вършеха, аматьорите Просто Кирчо и Кокорчо не са самоубийци… Знаят, че коалират ли се с бате им Бойко, ще изчезнат от политическото битие, сега имат шанс в новите избори. Впрочем управленският им нонсенс работеше за „модела ГЕРБ” и постепенно изтегли затъналия до гуша в политическото тресавище Борисов. И той, вместо за кауша, се готви за нов мандат.
Е, натискът за правителство на всяка цена не успя, сега имаме нова реалност, както казват просветени политолози, социолози и всевъзможни други консуматори на вкусен бял хляб на сенията на евроатлантическата кауза и русофобията. Впрочем какво ли друго трябва да се стори, за да разберем, че ни управляват българофоби? Отказахме се от втора АЕЦ, от Южен поток, вместо енергиен балкански център сме уродливо горд консуматор. Ще купуваме газ от братска Турция – вярно – руски и по-скъп, но… пък не сме зависими от Москва… Малоумната ни върхушка прехвърли зависимостите от освободителя на поробителя. Дали някой от сегашния ни псевдоелит помни името на турския държавник, който без стеснение навремето каза, че турците ще завладеят България, но този път без война…Такава е действителността, за евроатлантическите ни пионки е важно да изпълняват, за да са възможно най-дълго на трапезата. Най-лесно им е на ДПС – те са константна величина в бизнеса, хора като Данчо Ментата понякога критикуваха, хапеха „Промяната”, но често и поучаваха „аматьорите”, хвърляха им някакво спасително ласо. И ще хвърлят, такива като Карадайъ и Ментата са в истинско съревнование с тях за „най-боек евроатлантик”… Засега начело обаче отново е Бат`Бойко, а Христо Иванов е най-силен с рекламодателите. Както и да е, въпросът в евроатлантическото дясно е дали е възможно (след изборите) да сътворят някаква коалиция, без да изпадне някой лидер, а друг да отиде в затвора. Дали пък няма да „плеснат с ръце и да се прегърнат”, разделяйки тлъстата европейска баница поравно. Някак си…
Някак си пък стана нормално за така наричаната левица да не се възползва от управленския крах на десницата, от факта, че Корнелия Нинова с действията си като лидер и министър показа класа и уравновесеност, за разлика от сладурета като Кирчо, Асенчо, да не споменаваме мрънкало като Христо Иванов. Безразсъдни и обидни дори за днешното битие на Столетницата са боричканията вляво. Кого заблуждават някои псевдоинтелигентни „леви”, че става дума за идеологически различия, като е пределно ясно, че битката е срещу Корнелия Нинова, за овладяването на БСП. Поне на някои „леви гурута” е ясно, че върхушката на БСП (следдесетоноемврийските лидери) бяха обикновени опортюнисти. Те бяха чували за модерни теории, за конвергенция и прочее, но нямаха нито интелекта, нито политическата воля да служат на народа си. Няма как – слугата мисли за лично оцеляване и кариера. Неслучайно Александър Лилов е известен с фразата, че тъй като преходът е десен, БСП ще се превърне в… бутикова партия. Каква идеология, какви социалисти, във вижданията за прехода на Лилов, Луканов и сие нямаше и буквата „С”. От доста години глутница от карикатурни вождове ръфа тялото на Столетницата в опит да я оглавят. Говорят за идеология, за връщане към изконни ценности и какви ли още не излияния, които в техните уста звучат като блюдкоч. Кой ще повярва на Мая Манолова, че иска обединение на левицата, след като кандидат за кмет на София се правеше на дясна, а после влезе в парламента с крайнодесни партньори. Кариеристка, по-интелигентна с една скала, но на светлинни години от леви ценности, е Татяна Дончева, която бе в квотата на „Мултигруп” в БСП. Разбира се, най-смешен като новоизпечен идеолог е Калоян Паргов… Той е известен като човек до всеядния Яне Янев, но направи кариера в БСП. Тарикат момче, добър медиатор дори, и той е от скритите кандидати за председател на БСП. Подкрепят го стари изпитани другари –кариеристи извън борда вече, разчитат, че Калоянчо няма да говори много за идеология, за да не издума някоя глупост. Като тази, че БСП трябва да стане партия на дребната буржоазия. В групата на Шаро – така да обозначим компромисния бивш кмет и министър на царя Паскалев – има бая мастити личности в сянка. Сергей Станишев е най-върлият противник на Нинова, но не му отива да се афишира за лидер. Като премиер прие закона, облагодетелстващ и досега олигархията (невижданата в Европа 10% данък печалба). Ако трябва да изберем от карикатурните вождове награда за най-голям кариерист на мощния гръбнак на БКП/БСП, то състезанието е между двамата – президента Първанов и премиера Станишев. Единият бе избран за президент случайно и наложи за свой наследник в БСП Сергей, който му бе нещо като преводач. Първанката си е правил сметка, че след 10 години Сергей ще му върне жеста. Но… експрезидентът избърза и бе изключен от БСП. Заедно с Румен Петков (и той в групата на Шаро) създадоха АБВ и влязоха в правителството на Борисов, в 47-ия парламент бяха в съюз с БСП, в 48-ия – с Янев. Интересът клати феса, днес Румен Петков е от главните организатори на новата Левица. Впрочем на нароилите се от БСП лидери на партийки като Румен Петков или Сашо Томов трагедията е в това, че те са убедителни в артикулирането на различни тези, но почти никой не им вярва. И те, и Дончева, и Манолова излъгаха по веднъж или дваж повечкото хора, но са в ролята на маргинали на политическата сцена. Канят ги в разни студия за „за цвят”, говорят каквото си искат, но… Дотук, друго е да си в БСП, в една обединена Левица. Няма как да стане, тези и плеяда други началничета в партията по места загубиха доверието на лявомислещите в ръководителите си.Така от мощна партия с дясно ръководство и ляв електорат БСП се превръща в някаква присъдружна организация. В слугуването на новите господари, за върхушката на БСП грижите за просперитета на държавата и народа бе фраза от поредна програма и нищо повече. Говори се, че хора от различни ръководства са влизали в ролята на политически инженери – „Атака”, НДСВ… Такава глупост означава стопяване на собствен електорат от страх да не те обявят за революционер или шовинист, или… патриот. Това е и една от причините „Възраждане” да привлича все повече подкрепа сред традиционно ляв електорат, една от реалностите да се изживява като единствената българска партия. Впрочем причината все още „Възраждане” да не е от двете най-мощни партии са излъганите народни надежди от псевдопатриотични формации като „Атака”, НФСБ и присъдружното им ВМРО. В ролята на политически инженер се изяви и президентът. Посочен от Корнелия и избран с помощта на БСП, Румен Радев влезе като последния интригант във вътрешнопартийните разпри на Столетницата и предложи на народа един измамник като Кирил Петков и сие. „Промяната” се раздели безпардонно със създателя си и президентът се заобиколи с противници на Нинова. Хората с пари в БСП много обичат президента Радев, той също обича хората с пари в БСП, обща е и омразата им към Нинова. Едно е ясно – президентът загуби доста от обаянието си сред обикновените хора с елементарния си инженеринг и участието си в интригите в БСП…
Както и да е…Преди поредните избори се питаме дали последните няколко парламента бележат връх на отрицателната селекция на най-висшето политическо представителство, или 49-ото НС ще е още по-сервилно, още по-некомпетентно и по-безпощадно към съдбините на хората и държавата…
Захари НИКОЛОВ
