Разходите за наем на апартаменти нарастват с рекордно бързи темпове в Канада през 2022 г., тъй като имиграцията се увеличава, засилвайки натиска при достъпността на жилищата, пише Bloomberg.
Средният наем на апартамент с две спални се е увеличил с 5,6% през миналата година, става ясно от доклад, публикуван от Канадската ипотечна и жилищна корпорация (CMHC).
Силното търсене също намали делът на незаетите жилища до 1,9%, най-ниското равнище от 21 години, добавя CMHC.
Жилищната криза в Канада се изостря, тъй като дългогодишният недостиг на жилища е посрещнат с рекордни нива на имиграция. Проблемът се усложнява от исторически бързото нарастване на разходите по заеми, което прави собствеността на жилище недостъпна за много канадци и ги принуждава да останат на пазара за наеми по-дълго време.
„По-ниските нива на свободни апартаменти и нарастващата стойност на наемите бяха често срещана тема в Канада през 2022 г.“, споделя Боб Дуган, главен икономист на CMHC. „Настоящите условия засилват нуждата от ускоряване на предлагането на жилища и преодоляване на недостига на предлагане, за да се подобри достъпността на жилищата“, добавя той.
Процентът на незаетите жилища сред етажните имоти, дадени под наем от техните собственици, които представляват повече от една трета от наемния фонд в големите градове като Торонто и Ванкувър, е спаднал до 1,6% спрямо 1,8% година по-рано, показва докладът.
Наемите се повишиха, въпреки че цените на жилищата падат. По-високите разходи за заеми удариха жилищния пазар миналата година, оказвайки натиск върху цените. Лихвените проценти вероятно ще останат високи, след като централната банка на Канада повиши референтната си лихва до 4,5% в сряда – най-високото ѝ ниво от 15 години насам. Регулаторът заяви, че планира да я задържи на това равнище, докато оценява въздействието на агресивната си парична политика.
Миналата година CMHC каза, че Канада ще трябва да ускори темпа на жилищно строителство с 3,5 милиона броя до 2030 г., за да възстанови достъпността на жилищата. Но страната е изправена пред високи разходи за труд и материали, както и ограничителни правила за зониране в много от най-големите градове, които ограничават строителството.
