Адиос, Маргарита! Климатичната криза посяга на корена на текилата

От векове наред текилата е класика в начините за забавление и безпаметни купони, но и задължителен елемент за удавяне на мъката в случай на драматични житейски събития.

Репутацията на тази мексиканска напитка е абсолютно заслужена.

Нещо повече – според Асоциацията за дестилирани спиртни напитки в САЩ, напитките на основата на агаве, най-известната сред които е точно текилата, са най-бързо развиващата се по популярност и търсене на пазара категория за 2022 г.

Смята се, че съвсем скоро текилата ще надмине дори водката като най-продаван алкохол в страната.

Няма прилепи – няма текила

На този фон, учените алармират, че предизвиканият от изменението на климата недостиг на вода ще продължи да оказва огромен натиск върху производството на храни и напитки. Виното и спиртните напитки, за съжаление, не са пощадени.

Според проучване от 2019 г. климатичната криза, съчетана с прекомерната паша в резултат на отглеждането на едър рогат добитък и други човешки дейности, може да наруши разпространението и отглеждането на агаве – основна съставка на текилата.

Агаве е издръжливо на засушаване растение и може да вирее в горещо време, но въпреки това жизненият му цикъл е твърде крехък, за да издържи на тежките катаклизми в резултат на климатичните промени – от прекалено екстремни засушавания до смъртоносни бури, обяснява Оманджана Госоуми, изследовател в областта на храните и околната среда.

„Агавето е пустинно растение, обяснява Госоуми пред CNN. „Но за съжаление, въздействието на климата не е линейно. Това не означава, че със затоплянето на температурите то ще остане постоянно и ще се развива като в нормални условия“, допълва ученият.

Освен пряка заплаха, климатичните промени създават и косвен риск за растенията агаве заради техните природни опрашители. Пчелите, пеперудите и прилепите опрашват около 30% от храната на трапезата ни. Прилепите, подобно на птиците, също се считат за основен разпространител на семена. Глобалното затопляне и екстремните климатични промени обаче ги излагат на сериозна опасност.

Затоплянето на температурите се превръща във все по-голям проблем за мексиканския дългоопашат прилеп – ключов вид за производството на текила. Ако нямаше прилепи, нямаше да имате текила, защото само те опрашват растението агаве, от което се прави текила – обясни пред CNN Рон Магил, директор по комуникациите и експерт по дивата природа в зоопарка в Маями.

Географският фактор също е от огромно значение. На практика съществуват стотици видове агаве, но само от един от тях – Weber Azul се произвежда текила.

По закон, за да се счита за автентична текила, спиртът трябва да произхожда именно от региона Текила в Мексико. В противен случай ликьорите от агаве, произведени на места като Калифорния, могат да бъдат етикетирани само като обикновен спирт от агаве. Затова е толкова важно този регион на отглеждане да не бъде засегнат в сериозна степен от последиците от климатичните промени.

Тънкости на технологията

Разновидността, използвана за производството на текила, се нарича Agave tequilana Weber или синьо агаве. Сокът за дестилация се извлича от сърцевината на растение достигнало 12-годишна възраст.

Когато синьото агаве е на около година, всички издънки и разклонения се премахват, за да може основното растение да дебелее и да събира повече сок в сърцевината си. Когато достигне зрелостта си, специализирани работници, наречени jimadors, отрязват листата и оставят само сърцевината, наречена piña (ананас), която тежи от 35 до 90 кг и прилича на огромен ананас. Сърцевината на агавето може да достигне захарно съдържание 26-27 %, а във високите плата около град Текила до 23-24 %. Един литър текила се добива от 7 килограма ядка на агаве, което ще рече, че от една средна по големина ядка може да се извлече от 2 до 5 литра стопроцентова агаве текила.

Митове и легенди

Въпреки репутацията си на много силен алкохол, текилата е не по-силна от останалите спиртни напитки и обикновено се бутилира с процентно съдържание на алкохол 38% / vol 76 (установен градус).

Едно от най-разпространените схващания е, че в бутилката се поставя червей (всъщност това е ларва на пеперуда – нощенка), което не е истина, поне що се отнася за текилата. „Червей“ се поставя само в някои видове мескал, друга разновидност напитка, която също се приготвя на основата на ферментирало агаве.

Има два вида „червеи“ – бял, който живее в сърцевината на растението и червен, който живее в корените му. „Червеят“ се събира от юни до септември, когато е топло и влажно, като се внимава да остане цял, без разкъсвания и наранявания. Ако видите памучна торбичка закачена на гърлото бутилката, в нея  ще намерите прах от стрит изсушен червей, сол и лют червен пипер. Цялото съдържание се изсипва в бутилката с мескал преди консумация.

Освен това, основната съставка на текилата често се бърка с кактус от любителите градинари, но всъщност двете растения са само братовчеди от сем. Сукулентни.

Магнит за фермерите в Калифорния

Подмамени от засиленото търсене на спиртни напитки от агаве някои земеделски производители лесно се поддават на монокултурно отглеждане, при което използват една и съща почва за една култура, а това води до загуба на генетично разнообразие, твърдят учени пред CNN.  Пример за това е именно Калифорния, където фермерите не разчитат на външни опрашители като прилепите, за да отглеждат културите от агаве.

Доцентът по лозарство и енология в Калифорнийския университет Рон Рънбаум се стреми да проучи повече от това генетично разнообразие, за да види какви варианти освен синьото агаве могат да се адаптират и да оцелеят в променящия се климат, за да се избегне загубата на биоразнообразие.

За нас в САЩ и особено в Калифорния, има много въпросителни относно това как бихме могли да запазим тази култура като част от възможностите за фермерите, които са изправени пред недостиг на вода и други екстремни събития като продължителна суша, обяснява доцентът пред CNN.

И макар да е поставено под заплаха от климатичните промени, може да се окаже, че агавето има сериозни предимства пред останалите видове растения. Тъй като не изисква редовно поливане, то може да позволи на земеделските стопани да го отглеждат върху земя, която би била неизползваема в условия на сериозно засушаване. Освен това, агавето има свойства, с които би помогнало за прочистване на атмосферата от сериозните въглеродни отпадъци, следствие на парниковите емисии.

Крейг Рейнолдс, производител на агаве и основател на Калифорнийската асоциация на производителите намира спиртните напитки от агаве като идеална възможност за печалба в случай на едно по-топло и по-сухо бъдеще. Преди осем години той започва да отглежда растението в Северна Калифорния като експеримент, за да провери дали би било жизнеспособна култура в отговор на недостига на вода.

„Привлякохме много внимание, защото най-големият проблем за фермерите е водата“, обяснява фермерът пред CNN. Според него сериозното намаляване на квотите на щатските и федералните водоснабдителни проекти, както и разораването на стотици хиляди акра в Калифорния ще предизвикат нарастващия интерес към агаве.

С помощта на Калифорнийския университет в Дейвис се отделят все повече средства за изследване на жизнеспособността на културите с малко вода, особено в условията на бързо променящ се климат.

Според Рейнолдс промишлеността трябва да започне да се адаптира и да мисли за начини за оцеляване в едно по-топло и сухо бъдеще.

„Просто съм реалист в това, че трябва да направим всичко възможно, за да забавим изменението на климата, но едновременно с това трябва да имаме и стратегии за адаптиране към очакващите ни промени, а агавето е само част от стратегията.“, смята той.

Елексир на древността

Растението агаве всъщност има далеч по-ценни свойства от това да бъде основна съставка за текила.

Нектарът му е използван от древните лечители през вековете. Ацтеките приготвяли мехлем от нектара, който нанасяли върху рани и кожни инфекции.

Съвременни проучвания потвърждават оздравителните свойства на това растение. Установено е благоприятното му въздействие върху кожата и е доказано, че е особено ефективен лек при гной и бактерии. Сиропът от агаве е доказано ефективен и срещу чревни бактерии.

С днешна дата сиропът има широко приложение в изготвянето на диетични хранителни режими, тъй като замества перфектно захарта и меда. Неговата сладост е 1,5 пъти по-висока от тази на бялата захар. Дължи се на сложна форма на фруктоза, наречена инулин. Въглехидратите в състава му не причиняват покачване на кръвната захар, което го прави изключително здравословен продукт.

 

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *