Усилията за по-малко вреда на околната среда от човешкото присъствие и повече възможности за повторно използване на вече произведени материали вероятно ще се отразят на строителството на сгради в бъдеще.
В настоящето все повече хора търсят начини да рециклират хартията, пластмасата и алуминия, който ползват в ежедневието си.
Занапред това може да се случва дори със сградите – с нова философия към строителството и промени в стандартите и практиките, по които се издигат те, пише BBC.
В масовия случай днес се използват материали като бетон, тухли, желязо, стъкло и т.н. Повечето не са естествени, но по-големият проблем е как точно се строи сграда, а и как се разрушава. Това важи за всякакви здания – от частни домове до обществени сгради от различен тип.
В днешно време една къща може да бъде разрушена за часове. Тежка техника може да я направи буквално на парчета, но след това идва въпросът какво да се прави с останките. Обикновено те се изхвърлят и рядко се използват повторно. Затова на някои места се опитват да въведат нова практика. Вместо да разрушават старите постройки, те се опитват да ги разглобят. Така част от материалите могат да се използват повторно или да се продадат, а някои – да се рециклират.
„Опитваме се да въведем тази практика, но от другата страна имаме строителната индустрия, която произвежда в пъти повече отпадъци“, казва Феликс Хейсел, архитект и научен работник в университета в Ню Йорк.
Едно от големите предизвикателства пред такава иновация е сегашният начин на строителство.
Например сглобките на конструкцията, доколкото ги има, не позволяват разделянето на елементите на сградата. Иначе казано – нов покрив можеш да си направиш, но не можеш да си смениш стената без къртене, чистене и извозване. И най-вероятно новата пак ще е тухлена, т.е. ще извърлиш някъде един тон боклук, за да го замениш с друг тон, евентуален бъдещ боклук.
При по-старите сгради пък проблемът е, че никой не знае какво точно има в тях. Преди десетилетия никой не е изисквал от строителите такава подробна информация. И когато днес се вземе решение за разрушаване, работниците не знаят нито на какво ще се натъкнат, нито дали могат да го запазят.
Сградите на бъдещето вероятно ще бъдат построени по нови технологии, които ще позволяват по-лесното им разглобяване.
Т. нар. модулен подход прави използването на такива здания по-лесно и за живеещите там. Панелните стени биха могли да бъдат местени само чрез развиването на няколко болта. Пространствата – да се уголемяват и намаляват с далеч по-малко усилия.
Базата на НАСА в Мофет Фийлд, Калифорния, е проектирана така, че да бъде демонтирана или ремонтирана в случай на голямо сеизмично събитие / Източник: NASA
Такива концепции се разработват от множество учени и архитекти. Освен това обаче те напълно съвпадат с идеята за „кръгова икономика“, набираща популярност в последните години.
А междувременно някои градове дори се опитват да въведат на практика такива правила.
През 2021 г. в Лондон бяха приети насоки за строителството на нови сгради, според които изпълнителите трябва да дадат подробна информация за очакваните вредни емисии от всяка, както и за повторното използване на материалите от тях при бъдещо премахване.
През 2015 г. пък в Портланд, щата Орегон, решават, че за в бъдеще разрушаването на сгради ще се прави ръчно, т.е. ще е на практика разглобяване доколкото е възможно. Тази практика се възприема и от някои градове в Уисконсин, Калифорния и Тексас.
“Когато през 2016 г. говорехме за разглобяване на сгради, всички ни казваха, че това никога няма да се случи. А то се превърна в реалност само за няколко години“, казва датския инженер Леонора Еберхард.
Въпреки че идеята днес се приема като по-близка до реалността, проблемите пред нея остават. А най-големият, както винаги, са парите.
„От проектиране на разглобяема сграда може и да не спечелиш много, защото на практика осигуряваш ресурси за бъдещите поколения“, казва Еберхард.
От гледна точка на изпълнението обаче такова строителство ще се окаже по-скъпо. Причината – издигането на сгради с изцяло метални конструкции не е толкова популярно като използването на бетон например.
Освен това здание от този тип вероятно по-трудно би се вписало в строителните изисквания на отделните държави. И, разбира се, винаги остава въпросът как потребителите биха приели подобна промяна. Ако си убеден, че по-стабилно нещо от бетона и тухлите няма, едва ли ще си купиш жилище в разглобяема сграда, колкото и да ти рекламират, че това е по-добре за природата.
Въпреки всичко идеята си проправя път. И няма да е изненада, ако в бъдеще видим градове тип „Лего“ с възможности за разглобяване и преместване.