Изложбите, които обикновено представя русенската художничка Василка Монева, са радост за очите и празник за душата. Знаем, че отново ще се срещнем с нея, ще разговаряме с нея чрез интериорите, натюрмортите и градските й пейзажи. Картините на Василка Монева са винаги тихи, в тях нищо не се случва, те са спомени от минало време. Единствено живописните багри ни карат да усещаме туптенето на живота в изобразеното на платното.
В началото на януари, когато Василка ме покани да открия изложбата й тук, в галерия „Арте“, й казах: „Добре, разкажи ми за нея.“ И докато ми разказваше с приповдигнат тон идеите и колебанията си за следобедите със Сьора, за Веласкес и Менините, изведнъж се спря и каза: „Казва се Домът.“
И разбрах, че за Василка Монева Домът не е физичното му измерение, което първоначално си представяме. Домът, или У дома, за Василка са живописните интериори, натюрмортите й, но и градските пейзажи, носещи деликатното човешко присъствие, които през годините тя неуморно рисува. И ето Домът, в който Василка Монева днес ни е поканила е мечтателният, емоционален и цветен свят на художничката, но едновременно с него ни обръща внимание към съзерцателната образност на отминалото време.
И се питам къде всъщност живее Василка? Тук и сега ли живее или някъде другаде? Виждаме, преплела е своята любима и разпознаваема живопис с друга, нова, но нейна си паралелна реалност. Пленена от постиженията на европейските художници от началото на XX век, Василка Монева с лекота „прескача“ в картините им, наднича над рамото им в техните платна, а умът й рисува свои нови метафизични реалности. По детски е очарована от личността, новаторството и майсторството на френския поантилист Жорж Сьора. Вдъхновена е за настоящата изложба от неговия „Неделен следобед на остров Гран Жат“. Увлечена е от многолюдния, но същевременно тих свят на картината. Този дом я предизвиква и като палаво дете художничката се забавлява да разтяга пространството, тя пътува, носена от фантазни кораби с опънати платна назад във времето. Василка Монева решава така, най-общо да скицира състоянието на голямата картина, задавайки тона в нея. Деконструира оригинала на Сьора, фрагментира съдържанието му и като в пъзел подрежда наоколо своите собствени колоритни интерпретации. Василка Монева създава нов дом, свой дом, своеобразна инсталация на творческото въображение, но и на наслаждението от провокацията да работи по или със Сьора.
Благодаря на художничката, че не престава да споделя с публиката своите толкова лични емоции и предизвикателства в света на изкуството. На добър час на изложбата и на Василка Монева.
–––
Изложбата, подредена в столичната галерия „Арте“ (ул. „Бузлуджа“ 31), може да се разгледа до 27 февруари. Текстът на Анжела Данева е предоставен от галеристката Гергана Борисова.
