“Наше е бъдещето, а това значи, че става наше и миналото”. Думите са изречени през 1945 г. от македонския … Блаже Конески. По-късно в Югославия същият е „канонизиран“ като “творец” на македонския език. Държавната власт, упражнявана от комунистите край Вардар, осъществява тотален контрол над живота и бъдещето на хората, а това гарантира и монопола върху миналото, което може да бъде политически целесъобразно моделирано.
Мисълта на Конески изпреварва с три години написаното от Джордж Оруел в знаменития му роман “1984”, които представлява футуристичен образ на тоталитарното общество, основано на принципа на “контрол над действителността”. Този принцип, формулиран от знаменития британски писател през 1948 г., гласи: “който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото”. В своя роман Оруел описва дейността на Министерството на истината, чиято основна задача е пропагандното манипулиране на въз основа на политическата целесъобразност и конюнктура.
Политическите господари край Вардар си поставят за цел утвърждаването на комунистическата власт като “национална”, а това изисква отвоюването на “загубеното” минало на народа. Войната за “историята на македонския народ” е представяна като битка за историческата „истина“, срещу фалшификациите, предразсъдъците и напластяванията, създадени преди всичко от българската историография. В “македонския” случай, ако си позволим да перифразираме мисълта на Карл фон Клаузевиц, че войната е продължение на политиката с други средства, можем да кажем, че историята става продължение на политиката с други средства.
Историята заедно с езика са двата основни елемента, върху които се конструира нова идентичност в унисон с политически изгражданата реалност във Вардарска Македония. Днес за много хора въпросът за македонския език звучи неразбираемо и дори досадно. Дебатите за това възникват във връзка с поредната криза в отношенията със Скопие или при актуализирането на проблема за евроинтеграцията на югозападната ни съседка. В този смисъл е изкушение да се върнем отново към романа на Оруел и описания там нов вариант на английския език, наречен „новговор“. Този нов език трябва постепенно да замести английския, определен в романа като „старговор“ и се подчинява на точно определени от властта принципи. Според тези принципи целта на новговор е не само да осигури изразно средство за подходящите възгледи и начина на мислене, „но и да направи невъзможен всякакъв друг начин на мислене“ и в края, когато старговор бъде изместен веднъж завинаги, да „прекъсне последната връзка с миналото“.
Едва ли може по-добре да бъде илюстрирано значението на създаването на официален език във Вардарска Македония като федерална единици на комунистическа Югославия в края на Втората световна война. Миналото трябва да бъде забравено, за да бъде отново моделирано в настоящето. Процесът на кодификация на македонската език продължава повече от половин година, преминава през създаването на три езикови комисии и се осъществява под строгия контрол на Белград. Основният конфликт е свързан с азбуката и лингвистичната основа, на която ще се развива новият „служебен“ език. Свързаната с Белград партийна номенклатура има за задача да въведе без каквито и да е изменения утвърдената от Вук Караджич в началото на ХIХ век сръбската азбука, и по този начин да се предопредели развитието на официалния език в новата федерална република.
През 1944 и 1945 г. едни от основните сторонници на идеята македонския език да се пише на сръбска азбука е Блаже Конески, който днес е „канонизиран“ като баща на македонския език и чието име носи Филологическият факултет на университета в Скопие. В македонската версия на Уикипедия Конески е определен като една от най-важните фигури в процеса на кодификация на македонския стандартен език и първата личност на модерна Македония през целия ХХ век. Бащата на македонския език произлиза от видно сърбоманско семейство, от малък научава сръбски език и преди войната учи в Белградския университет под името Благой Коневич. След разгрома на Югославия през 1941 г. пристига в София и постъпва студент в Софийския университет под името Благой Конев, а след промените през есента на 1944 г. бързо се вписва в новата власт край Вардар като сътрудник на отдел „Агитация и пропаганда“ (Агитпроп) към Централния комитет на комунистическата партия.
Новопокръстеният син на партията се противопоставя на онези интелектуалци, които настояват езикът да се развива въз основа на езиковата приемственост и да отразява характерните особености на българските говори в Македония. Основният представител на това интелектуално течение е Венко Марковски, който по-късно ще преживее трагедията на титовите репресии и ужаса на комунистическия концлагер на Голи оток.
Конески констатира, че в предходните години са използвани две кирилски азбуки – сръбска и българска и е убеден, че за всеки е ясно „колко по-лесно се научава и колко по-практична е Вуковата азбука от българската кирилица“. Основният аргумент, който се изтъква за налагането на сръбската азбука, „то е нейната широка днешна употреба в Македония“. Вуковата азбука е проверена от времето, на нея е „писмена“ по-голямата част от македонския народ и не е необходимо да се правят „нови комбинации“, казва бащата на македонския език.
През ноември 1944 г. е създадена Първата езикова комисия, в която се срещат двете течения и се постига компромис, който включва 32 букви. В проект за македонска азбука са включени няколко букви от сръбската азбука, но е запазен т.н. „тъмен вокал“ – буква Ъ. Б. Конески напуска на третия ден от работата на комисията, оставайки верен на идеята за въвеждането на сръбската азбука. Решенията на комисията не са приети от властта и в средата на февруари 1945 г. е назначена Втора езикова комисия, която има политически характер и се състои от служители на Агитпроп. В подкрепа на Блаже Конески от Белград пристига специален пратеник, което довежда до окончателното решение за приемане на сръбска азбука.
Силовото налагане на Вуковата азбука и разделението в партийния елит предизвиква намесата на Белград, което довежда до свикване на Трета езикова комисия. Новото решение е да се приеме проектът от Първата езикова комисия без „българската“ буква Ъ. Работата на комисията е подготвена старателно от партийната номенклатура. Членовете на комисията получават устна покана за участие без да има писмен документ за целия състав. Процедурата предвижда ключовият въпрос за буквата Ъ да бъде предложен като допълнение към проекта за азбука от В. Марковски и да бъде гласуван отделно. Точно предвиденият състав води до разделение на гласовете 5 на 5 и българската буква е изхвърлена от македонския език. В решението на комисията отсъстващата буква, която „миришела много на българско“, е заменена с апостроф, а пред буквата Р въобще не се изписва. Така думите „сърце, кръв, дърво и смърт“ вече ще се изписват „срце, крв, дрво и смрт“. Новата азбука е приета от Трета езикова комисия на 3 май 1945 г. и същия ден е узаконена от правителството в Скопие.
Утвърдената през 1945 г. македонска азбука поставя основите на сърбизирането на езиковите процеси във Вардарска Македония. Австрийският професор Фратишек Мареш определя сътвореното от Третата езикова комисия като „македонска сестра на Вуковота (сръбска – б. ММ) кирилица“ и тази оценка е дадена от ерудиран и добронамерен към Скопие учен. Проникването на сърбохърватския език чрез администрацията, икономиката, културата и медиите до 1991 г. води до сформирането на една билингвистична езикова среда. През 1988 г. тогавашният директор на Института за македонски език Т. Стаматоски прави изказване, че не вижда нищо тревожно от развитието на македонската нация като двуезична (сръбско-македонска). Точните думи са „билингвизмот е реална ситуация и треби да е се укаже благовремено на явността дека за македонците не само за интелектуалците, туку и далеку по-широко, српскиот язик се явува во функция на втор язик“.
Срещу това се проявява желанието на част от интелигенцията за езикова реформа, което придобива обществена енергия едва след разпадането на Югославия. През 1993 г., непосредствено след смъртта на Конески, за това се изказа и историческото светило в Скопие Блаже Ристовски, който критикува азбуката на Конески и настоява за опасните „българофилски промени“.
В началото на този век проблемът за езикова реформа и връщането на изгонената буква Ъ отново е актуализиран. В тази обществена среда Ст. Ристески публикува стенографските бележки от Първата езикова комисия, които ясно представят ролята на Блаже Конески и неговата откровена просръбска позиция. Ст. Ристески може да бъде определен като защитник на македонския език и неговата самобитност, достигащ до езиков пуризъм. Той е един от привържениците на правописна реформа на кодифицирания през 1945 г. “македонски литературен език” и въвеждането на графемата за “тъмния вокал” Ъ. Повдигнатият въпрос за езикова реформа съвпада по време с управлението на Л. Георгиевски и подобряване на двустранните отношения с България. В светлината на тогавашните политически реалности исканите езикови промени са заклеймени от опозицията като казионна “българизация” и стават повод за разрастваща се “българофобия”.
Дебатът за македонския език и въпросът за езикова реформа в началото века е прекъснат от ултранационалистическата политика на антиквизация, водена по времето на Никола Груевски. В периода 2006-2016 г. властта налага античния македонизъм, елиминира всички опити за културни реформи и обективизация на историята, моделира обществени нагласи на самодостатъчност и националистическо превъзходство, граничещо с откровен расизъм. Материален израз на новата нация става центърът на Скопие, променен до неузнаваемост от сгради и статуи, построени в духа на т.н. „македонски барок“. Случващото се днес край Вардар е следствие на отказа за обективно преосмисляне на историята и езика, които пропагандата превръща в недосегаеми реликви на македонската идентичност.
През 1861 г. в издавания от Георги Раковски вестник „Дунавски лебед“ e публикувано за първи път знаменитото стихотворение на родения в Струга Константин Миладинов „Тъга за юг“. Днес заглавите на това стихотворение се е превърнало в търговска марка на популярно вино от района на Кавадарци. Изписано на „новия говор“ на Конески то трудно може да бъде прочетено, особено когато е на латиница – „Т`Ga za Jug“. /БГНЕС
––––––
Доц. д-р Милен Михов, историк. Анализът е написан специално за БГНЕС.
