След нахлуването на руските войски в Украйна срещу Москва бяха наложени безпрецедентни санкции от Запада, като на практика страната беше изключена от голяма част от световната икономика.
Но Пекин, който наскоро обяви, че „няма граници“ за приятелството със северната му съседка, хвърли на Кремъл спасителен пояс, смекчавайки значително последиците от западните санкции, посочва CNN.
Новинарската платформа припомня, че китайският първи дипломат Ван И се срещна с Владимир Путин по време на посещението си в Москва, а според вестник Wall Street Journal предстои и среща на най-високо ниво между двамата президенти.
По какъв начин ще си помагат двата режима след тази среща все още не е ясно, но CNN посочва три начина, по които Пекин помага на Кремъл и към днешна дата.
Закупуване на енергията
Санкциите на Запада срещу Москва включват ембарго върху продажбите на петрол, таван на цените на суровия ѝ петрол, спиране на достъпа до SWIFT – международната система за извършване на банкови транзакции, и замразяване на активи на централната банка на страната, държани в чужбина, изброява CNN.
Целта на тези действия е да се отслаби способността на Русия да финансира кампанията си в Украйна.
И те оказаха реално влияние. През 2022 г. икономиката на Русия изпадна в рецесия, като се сви с 4,5%, според най-новата оценка на Световната банка.
Но в същото време фискалните приходи на Москва се увеличиха, според данни руското правителство, цитирани от медията. Това се дължи главно на високите цени на енергията и на усилията на Русия да пренасочи износа си към други пазари като Китай и Индия.
„Китай подкрепи войната на Русия икономически, като увеличи търговията си с нея, което отслаби усилията на Запада да осакати военната машина на Москва“, казва Нийл Томас, старши анализатор за Китай и Североизточна Азия в Eurasia Group, пред CNN и добавя, че „статутът на парий“ на Москва позволява на Пекин да упражнява по-голямо влияние върху нея, за да получи евтина енергия, модерни военни технологии и дипломатическа подкрепа за международните си интереси.
Общият обем на търговията между Китай и Русия достига нов връх през 2022 г. – 190 млрд. долара, което е увеличение с 30%. От март до декември 2022 г. Китай е закупил от Русия суров петрол на стойност 50,6 млрд. долара, което е с 45% повече в сравнение със същия период на предходната година. Вносът на въглища е нараснал с 54% и достига 10 млрд. долара, а при природния газ (тръбопроводен и втечнен природен газ), ръстът е още по внушителен – 155%, изчислява CNN.
Замяна на западните доставчици на технологии
Но енергоносителите не са единствената сфера, в която Пекин подпомага Москва. Русия харчи милиарди за закупуване на машини, електроника, цветни метали, превозни средства, кораби и самолети от Китай, сочи доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ от май миналата година, цитиран от CNN.
„Въпреки нежеланието на Китай да окаже пряка подкрепа на Русия във войната, двустранните връзки ще продължат да се развиват, защото Пекин е опортюнист“, казва Томас.
За Кремъл е от изключителна важност да намери алтернатива на западния внос по отношение на автомобили и електроника. В резултат на тези нужди и наложените санкции, сочат данните на Autostat, публикувани от CNN, пазарният дял на китайските автомобилни брандове, сред които Havel, Chery и Geely, е нараснал от 10% на 38% за една година. Според прогнозата на изследователската компания този дял вероятно ще нарасне още повече през тази година.
В областта на потребителската електроника китайските марки представляват около 40% от пазара на смартфони в края на 2021 г. Година по-късно те на практика са превзели индустрията с 95% пазарен дял, според пазарния анализатор Counterpoint.
Предоставяне на алтернатива на американския долар
След като някои руски банки бяха отрязани от SWIFT, Москва се отказа от долара в полза на китайския юан, посочва CNN и добавя, че руските компании използват все повече юани, за да улеснят нарасналата търговия с Китай. Освен това руските банки използват трансакциите в китайската валута, за да се предпазят от рисковете, свързани със западните санкции.
Делът на юана на руския валутен пазар е скочил до 48% към ноември 2022 г. от по-малко от 1% през януари, съобщават руски медии, цитирани от медийната платформа, като се позовават на ръководителя на Московската борса.
През юли миналата година Русия дори е била за кратко третият по големина офшорен център за търговия с юани в света, след Хонконг и Обединеното кралство, сочат данни на SWIFT.
И към момента Москва остава един от шестте най-големи пазари за търговия с юани, докато преди нахлуването в Украйна тя е извън топ 15.
Едновременно с това руското финансово министерство е удвоило дела на резервите в юани, които държавният инвестиционен фонд на страната може да държи, до 60%.
С повече резерви в юани Москва е в състояние да използва китайската валута, за да стабилизира рублата и финансовите си пазари. През изминалата година местната валута се срина с повече от 40% спрямо еврото и долара, а основният руски борсов индекс спадна с повече от 1/3, акцентира още CNN.