Петролопроводът Александруполис–Бургас не трябва да минава през парк Странджа, какъвто беше проекта още преди години.
Извършване на мащабно строителство в природен парк, какъвто е Странджа, е много трудно постижимо, защото е защитена територия, от което следват тежки екологични процедури.
Доскоро проектът се казваше Бургас – Александруполис. Целта му беше по тръбопровод да се доставя гориво от Русия до пристанището в Гърция и оттам с кораби за Европа. Идеята беше да се заобиколи Босфора и Турция, защото проливът е много натоварен с плавателни съдове и няма достатъчно капацитет и възможност да преминават големи танкери.
Сега, след санкциите към Русия, посоката на проекта се обръща – от Гърция към България. Търси се диверсификация на доставките и Лукайл-Нефтохим да не зависи само от руският петрол.
Големият проблем е парк Странджа
Трасето на нефтопровода Бургас-Александруполис, тоест на старият проект, минаваше през природен парк Странджа. Освен, че е парк, това е и зона по Натура 2000, където има много местообитания на растителни и животински видове от европейско значение.
Площта на парка е 1161 кв. км. и в него обитават 54 вида бозайници и 261 вида птици. Там е единственото място, където вирее странджански дъб и синя хвойна. Обекти за опазване са и пещерите Еленина дупка, Махарата и мраморните куполни гробници в Мишкова нива. В парка е и плажа Силистар.
Оценката за въздействие върху околната среда ще е трудна и дълга
За да се реализира проектът, по това най-директно и късо трасе, трябва от Министерство на околната среда и водите да се възложи ОВОС и Оценка за съвместимост със зоните по Натура. Това е дълъг и труден процес, който започва със задание за изготвяне на ОВОС. Процесът ще се затрудни допълнително и от факта, че вече 20 години се разработва Плана за управление на парк Странджа, но още не е приет.
Има и една трудно преодолима пречка.
През 2017 година бе променен Закона за опазване на околната среда. Там се даваше възможност за обектите от националната сигурност и тези от национално значение, какъвто е нефтопровода, обжалването за ОВОС, Екологична оценка и оценката за съвместимост да е едноинстанционно, със срок за произнасяне от съда до 6 месеца.
Но през 2022г., под натиска на бившия екоминистър Борислав Сандов, закона бе променен и се върна двуинстанционно обжалване. Законът ще влезе в сила на 01 юли 2024г. Дотогава ще е много трудно, дори невъзможно, да се изготви ОВОС и той да бъде премие през всички процедури, включително съдебни обжалвания.
Оценката за нефтопровода със сигурност ще бъде обжалвана при всяка законова възможност. Това означава, че в близките няколко години няма как да започне строителството на този обект. Най-ранният срок за старт ще бъде около 2027-2028 година.
Дали дотогава той няма да се обезсмисли, и не би ли било много по-практично да се помисли за ново трасе, което да заобиколи природния парк.
