Днес ще ви запознаем с една изключително всестранно развита личност, доказала, че мечтите не съществуват, те просто се превръщат в реалност. Това е Таня Китик – юрист по професия, завършила „Право“ във ВСУ „Черноризец Храбър“, гр. Варна, с няколко специализации и в момента следва „Икономика“. Типично за зодия „Водолей“, тя предпочита да се усъвършенства постоянно и затова чете предимно биографии и професионална литература, а любимите й книги са „Дао де Цзин. Мъдростта на Древен Китай“, „Владетелят“ на Николо Макиавели и „48 закона на властта“ на Р. Грийн. Таня обича да ходи на риболов и да се „зарежда“ чрез ДАО и Тай ЧИ. Отдадена е изцяло на бизнеса, като успешно се реализира в няколко професионални области.
– Как започна професионалната Ви реализация?
– След завършването на университета се отдадох на майчинството и след като дъщеря ми тръгна на детска градина, започнах работа във фирмата на чужд инвеститор, чиято дейност бе „Винопроизводство“. Дружеството беше новорегистрирано, с намерението да изгради винзавод в България, да произвежда български вина, които да продава в чужбина. В тази фирма започнах като управител, съчетавайки работата с позицията на юрисконсулт. Може да се каже, че аз и винпрома заедно започнахме своя професионален път. В началото ми беше много трудно, тъй като не разбирах нищо от винопроизводство и винени сортове грозде. Но екипът от професионалисти, който събрахме, заработи като добре смазан механизъм. Доверието, което ми гласува инвеститора, въпреки че нямах никакъв мениджърски опит, много ме мотивира. Във винзавода работих почти 5 години, като през това време се включвах в различни обучения и курсове, подготвящи консултанти в инвестиционното проектиране и експерти по европейски проекти. След като напуснах винзавода, създадох своя фирма за подготовка и управление на проекти, съфинансирани с безвъзмездни средства (т. нар. европейски проекти). В момента освен консултантската компания, развивам и дейност по производство на вино, хранителни добавки и етерични масла, които се продават основно извън България. Преди година с две мои близки приятелки обединихме усилия и компетенции и създадохме дружество, което се занимава с доставка и монтаж на сглобяеми къщи и търговски площи и изграждане на малки ВЕИ мощности.
– Живеете в България, същевременно дъщеря Ви живее в чужбина, какво Ви накара да изберете родината?
– Никога не съм имала желанието да замина да живея някъде извън България. Обичам да пътувам, да виждам как живеят хората в различни точки на света, но искам да живея тук, в България. Не бих могла да се почувствам на друго място „като у дома си“, за това моя избор е да остана тук. На никой не му е лесно – нито на тези, които заминаха навън, нито на тези, които оставаме тук. Аз имам брат и сестра, които дълги години живеят в Испания, реализират се там и се чувстват добре. Моята дъщеря също учи в чужбина, студентка 4 курс специалност „Фармация“ и вече мисли в коя друга държава ще отиде да специализира. Според мен днешните младежи се чувстват граждани на света, часове те делят от една точка до друга точка на земното кълбо и те не се чувстват толкова свързани с определено местоположение. Докато ние, техните родители, имаме други усещания за принадлежност и ни е доста по-трудно да заминем. Ако трябва да погледна прагматично на въпросът Ви – не бих се реализирала професионално в друга страна, извън България. Правото и Икономиката са специалности, по които бих могла да работя само тук. За да ги упражнявам в друга държава трябва да извървя доста дълъг път на обучение и изпити, за да получа правото да ги практикувам там.
Харесвам много работата си, чувствам се удовлетворена от резултатите и това ми помага да се развивам. През тези 15 години са минали стотици проекти през мен и моя екип, виждаш как една идея, а много често и нечия мечта, се превръща в реален, успешен бизнес с помощта на твоя екип и на теб самия. Виждаш как едни малки фирми, правят своите крачки към разширяване на дейността си, как се осигуряват нови работни места и как започват да създават нови процеси, технологии и продукти.
Какво по-хубаво от това да си част от нечии успех в своята Родина, без значение колко е трудно.
– Какви трудности срещнахте по пътя на успеха?
– „Успехът“ е нещо временно и крайно субективно. Ако може, бих перифразирала въпросът Ви: „Какви са трудностите, по пътя към целта?“ Аз съм човек, който е резултатно ориентиран. Заради работата ми, отдавна научих, че най-важното в един бизнес е целта – измерима като количество и качество. Постигането на поставената цел изисква много работа, усилие, постоянство и отдаденост. Всяка пречка може да те накара да се откажеш от пътя си или да се отклониш от него. Беше ми много трудно да възпитам в себе си умението да чакам, да анализирам, да се изправя пред резултата от действията си и да не ме е страх да продължа напред. Постигането на която и да е цел консумира много време и енергия. А както знаем, времето е единствения ресурс, който не може да си купим с нищо, но пък го пилеем толкова лесно. За това се опитвам да прилагам нетрадиционни решения в някои ситуации, налага се да променям стратегията, с цел да пестя време и ресурси. Липсата на доверие, демотивацията, когато има повторение на неуспехите не ме е довеждало от отказ от целта, напротив. Трудностите често ни водят до грешни действия, но пък толкова много неща научих от грешките … Успехът и провала са едно и също нещо – те са резултат. Те са просто различен резултат на едно и също нещо – опита. А опита е част от механизма, който ни кара за вървим напред.
– Как може да се свърже човек с Вас за съвместна работа ?
– С мен може да се свържат на мейл [email protected], на телефон +359878641478 и чрез сайта ни www.intecoinvest.bg
– Какво бихте посъветвали младите хора, които не вярват, че в родината ни може да се успее?
– Не обичам да давам съвети, обичам да обсъждам идеи и планове. Ние живеем в толкова интересно време, в което всеки от нас, който има желание да се развива, да рискува, да е мотивиран и да не спира да се учи, може да прави по няколко неща едновременно, без значение къде се намира. Единствено си позволявам да съветвам моята дъщеря: бъди наясно какво ти харесва и не се ограничавай в плановете. Хубаво е когато реализираме мечтите си тук, но считам, че нямаме право да проектираме своите желания върху нашите деца. Трябва да направим всичко възможно да им дадем добро образование, да ги възпитаме като добри хора, и те сами да изберат къде да се реализират.
– Суеверна ли сте? Имате ли определен обичай преди важна среща?
– Не, не съм суеверна. Преди важни срещи предпочитам да използвам времето за опознаване личността на госта, който очакваме, неговия бизнес, темата на срещата, от колкото да си губя времето в различни „алтернативни“ ритуали.
– Коя е най голямата Ви мечта, която сте превърнала в реалност?
– Не знам как ще Ви прозвучи моя отговор, но аз нямам мечти. Ако приема нещо като мечта, това означава, че вярвам, че това е невъзможно. А за невъзможните неща не си струва да си губим времето да ги мислим. Това е време, хвърлено на вятъра. Предпочитам да се поставя цел и дори на някои да им звучи като някаква лудост, всяка цел е достижима. Ограничението е само в нашето съзнание.
– Какво искате още да постигнете?
– Искам да разполагам с повече време за почивка, за време с детето ми и време с човека до мен. По отношение на бизнеса – имам куп планове и идеи.
Сибила Кусева
