Споровете относно самоопределянето на Гоце Делчев се обезсмислят с едно докосване до документите, които са публикувани от проф. Драги Георгиев, съпредседателят от македонска страна на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси.
Преди години самият Драги Георгиев за първи път показа открити от него турски документи от Османския архив в Истанбул. Това са списъци на сраженията на турската войска с четите в Македония. На страница 28 в неговия труд е даден документ за убийството на Гоце Делчев. Там пише следното: име на кааза, в която е станало сражението – Серес; място на сражението – село Баница; вид на четата – бугарска. По-надолу пише името на водача на четата – Делчев.
През целия си живот Гоце Делчев се самоопределя като българин. Той дори не използва думата македонец. Македония се използва само, когато става дума за името на организацията. Делчев е възпитаник на българското Военно училище. Той е и български екзархийски учител в Банско.
Гоце Делчев, заедно с Гьорче Петров, е автор на първия устав и правилник на Българските македоно-одрински революционни комитети – така е написано от самия него през 1896 г., когато са създадени уставът и правилникът след първия общ конгрес на организацията, който е проведен в Солун.
Интересен факт е, че този устав и правилник бе публикуван за първи път… в Скопие от тамошния учен проф. Иван Катарджиев. И това става доста години преди да се намери екземпляр в България.
Сръбските документи от периода между двете световни войни /1919-1939 г./ определят населението в тогавашната Вардарска бановина като българско. Това пише и в докладите на сръбската полиция. Оригиналите на тези документи се намират в Белград, а копията са в архивите в Скопие.
Днес когато отбелязваме 151 г. от раждането на българския революционер Гоце Делчев спорът за етническата му принадлежност е част от 150-годишния насилствен опит за прикриването на миналото, чрез престъпно фалшифициране на документи в услуга на поробителите на Македония. /БГНЕС
