Живеем в епоха на постоянно наблюдение, в която от всеки ъгъл дебне охранителна камера, от всеки сайт – бисквитка, а Google ежемесечно ти дава отчет къде точно си ходил, макар че самият ти не помниш.
Да не говорим за неизброимите приложения, които ползват местоположение, снимки, микрофон и кой знае какво още на телефона. Ако преди 70 години идеята за Големия брат, който наблюдава всичко и всички, е звучала като антиутопия, днес си е чиста реалност.
Няма изгледи в обозоримо бъдеще масовото наблюдение да спре, тъкмо обратното – ще се засили. Възможностите за следене в огромни мащаби бяха нагледно демонстрирани по време на Covid-19 ограниченията и особено в Китай. Постоянното наблюдение бе една от причините за избухналото през миналата година гражданско недоволство, след което мерките там бяха смекчени.
Лицевото разпознаване чрез видеокамери не е от вчера. То може да е полезен инструмент най-вече при разследване на престъпления и издирване. Проблемът със службите навсякъде по света обаче е, че колкото по-голям достъп до личната сфера на гражданите получават, толкова повече искат. Затова недоволството около масовото следене вероятно ще става все по-силно. Оправданието на властите винаги ще е, че гражданите трябва да избират между личен живот и сигурност.
С обяснението, че иска да повдигне въпросите за масово използване на лицевото разпознаване на обществени места италианската модна компания Cap_able е разработила специална линия дрехи, които блокират софтуера.
Авторите им твърдят, че са прекарали девет месеца в проучване на десените, шарките и начина на изтъкаване, за да постигнат това.
Резултатът е, че дрехите заблуждават технологията, че пред тях стои животно. Проблемът е, че самата модна линия, поне на пръв поглед, прилича на хаотична шарения с животниски окраски. Така че който ги облече, наистина ще напомня на зебра или жираф.
capable.design
Една от основателките на компанията – Рейчъл Дидеро – разказва, че резултатът е постигнат чрез лепенки, които впоследствие се нанасят върху 3D принтиран текстил.
Лепенките са от т.нар. вид „adversarial patches“, създадени с идеята да объркват различни видове изкуствен интелект. Най-общо казано тези лепенки показват нещо като препятствие при образа, който изкуственият интелект се учи да разпознава. И ако пред машината застане например куче с чепка банани на главата, е възможно интелектът да не го разпознае като животно тъй като при създаването си е обучаван с обичайните образи от снимки.
„Исках да получа плетен материал, защото при него мога да контролирам и да работя върху крайния вариант на текстурата. Трябваше да използвам компютъризирани плетачни машини“, казва Дидеро пред изданието dezeen.com.
Колекцията ѝ включва панталони, тениски, рокли и пуловери. На пръв поглед те са просто кичозни, но целта на шаренията е друга. Според Диедро дрехите ще повдигнат въпроса за правото на „поверителност на биометричните данни“.
Диедро и другата създателка на компанията Фредерика Бусани вярват, че информацията от лицевото разпознаване трябва да бъде защитавана както тази, получавана от ДНК-тестове и пръстови отпечатъци. Двете казват, че се надяват дрехите им да вдъхновят дискусия за ограниченията, които се налагат на хората навсякъде по света посредством използването на тези технологии.
„Ако този проблем бъде подценен, той може да „замрази“ личните права като тези на изразяване и свободно движение“, казва Дидро.
Тя не е единствената, опитваща да се блокира лицевото разпознаване. Преди години дизайнерката от Ню Йорк Сара Салам обяви, че прави бижута, които пречат на тези технологии. Година по-рано полякинята Ева Новак, също дизайнер, каза, че е създала маска със същата цел.
Очевидно е, че тези опити са само началото. Колкото по-масови стават подобни технологии, толкова повече ще се увеличават противниците им.
