Издателство „Колибри“ предлага на ценителите на творчеството на Октавио Пас, големия мексикански писател, поет, дипломат и носител на Нобелова награда за литература, сборник с отбрани есета в превод на Анна Златкова. Художник на корицата е Кирил Златков.
От огромното и многостранно есеистично творчество на Октавио Пас в „Избрани есета“ (съставителство, превод и бележки: Анна Златкова, 472 стр., цена: 28 лв.) са представени негови размисли върху поезията в диалог с големи поети като Блейк, Колридж, Новалис, Бодлер, Рембо, Маларме, върху поетическия опит като откровение за изначалната същност на човека, върху поезията на Фернандо Песоа и идеите на Андре Бретон, разсъждения за предколумбовото и съвременното мексиканско изкуство, за срещата и сблъсъка между цивилизациите, своеобразието на испаноамериканската литература, предкортесовата и колониалната история на Мексико, националната идентичност, душевността на мексиканеца.
Рядко в испаноезичния свят някой е обхващал с такава широта както Октавио Пас различните страни на световната култура и е разсъждавал с такава дълбочина върху проблемите, противоречията и трагедиите както на миналото, така и на своето време. Рядко някой е успявал да постигне такова равновесие между критическа строгост и поетическа интуиция, между мисъл и страст. Съвсем не би било преувеличение да се твърди, че есеистичното творчество на Октавио Пас, неделимо от неговата поезия, се числи към онези литературни произведения, които по думите на самия мексикански поет „успяват да отговорят на онези въпроси, които смътно, без да успее ясно да формулира, си задава всеки човек“.
Октавио Пас (1914-1998) е виден мексикански поет и есеист, една от най-ярките фигури в латиноамериканската литература на XX век, носител на Нобелова награда (1990), награда „Сервантес“ (1981) и награда „Алексис дьо Токвил“ (1989). Запознава се с литературата от ранна възраст под влиянието на дядо си и неговата библиотека с класически произведения и модернистична литература. През 20-те открива европейските поети Херардо Диего, Хуан Рамон Хименес и Антонио Мачадо, които оказват влияние върху първите му творби. На 19-годишна възраст издава първата си стихосбирка „Luna Silvestre“.
Пас се дипломира през 1937 г., след което помага при основаването на училище край Мерида в Юкатан. Там той работи върху поемата „Между камъка и цветето“, посветена на мексиканските селяни. През 1943 г. заминава да учи в Университета в Бъркли, САЩ, а две години по-късно постъпва на дипломатическа служба и до 1962 г. работи в посолството на Мексико във Франция. През 1950 г. публикува „Лабиринтът на самотата“, задълбочено изследване на мексиканската идентичност. През 1962 г. е назначен за посланик в Индия, където завършва няколко книги.
Завръща се в Мексико през 1969 година. През следващите години пише и чете лекции по латиноамериканска литература в няколко университета в САЩ като гостуващ професор. От 1971 до 1976 г. издава списание „Plural“, а от 1976 г. до смъртта си – „Vuelta“, и двете посветени на изкуството и политиката.
