След поредица от благоприятни развития в Европа прогнозите за 2023 г. вече не са толкова катастрофични.
Доминиращото очакване през лятото беше за нови рекорди в цените на енергоносителите, физически недостиг на газ и ток, спиране на заводи и в резултат на всичко това рецесия във водещите индустриални икономики на еврозоната.
Два доклада от тази седмица – на Международния валутен фонд и на Българската народна банка – внасят светлина в мрака, пише в анализ Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ).
МВФ подобри прогнозата си за глобалния икономически растеж през 2023 г. с 0,2 пр.п. от очакванията през октомври 2022 г.
Инфлацията е преминала върха си и през тази година ще бъде с 2,2 пункта по-ниска от предходната. За еврозоната се очаква ръст на БВП от 0,7%, като са ревизирани предходните очаквания за рецесия в Германия и Италия, където вече се очаква минимален растеж.
Макропрогнозата на БНБ също ревизира леко надолу очакванията за ръста на БВП на България – 0,6 пр.п. за 2022 г. и 0,3 пункта – за 2023 г. Но дори след това, реалният ръст се очаква да се забави до 0,4%, при очаквани 3,4% през 2022 г. Извън несигурността на външната среда и развитието на войната, риск пред растежа е и възможното значително забавяне на публичните инвестиции, финансирани по европейските фондове и Националния план за възстановяване и устойчивост.
„Този оптимизъм е единствено в сравнение с катастрофичните сценарии, които се разглеждаха миналата пролет и лято – няма промяна в консенсуса, че стопанската активност както в развитите икономики като цяло, така и в България ще се забави значително през 2023 г. Инфлацията продължава да е висока, въпреки отстъплението от постигнатите рекорди”, коментира икономистът.
В САЩ годишното изменение на потребителските цени се сви от върха от 9,1% през юни до 6,5% през декември, а в еврозоната спадна от 10,6% през октомври до 8,5% през януари т.г. „Прекият ефект е започналото вече охлаждане на реалното потребление заради свиването на покупателната сила на доходите на домакинствата. По-важното обаче е демонстрацията на решимост от страна на Фед и ЕЦБ, че няма да обърнат курса към повишаване на лихвите и затягане на паричната политика при първите знаци за спад на инфлацията”, отбелязва Богданов.През седмицата и двете институции повишиха основните лихви – ФЕД с 0,25 пр.п., а ЕЦБ – с 0,50 пункта. От ЕЦБ обещаха, че предстои ново повишение през март. До неотдавна анализатори и пазарни участници бяха скептични към способността на Банката да поддържа такава твърда политика – дали заради войната в Украйна и енергийната криза в Европа, дали заради страх от ефектите върху силно задлъжнелите държави, които биха понесли тежко оскъпяването на кредита.
„Така или иначе, нито тези аргументи, нито видимото успокояване на цените на газа, електроенергията и други ключови суровини в последните месеци засега не изглежда да променя посоката на движение на лихвите. Още повече, че икономиката на еврозоната отчита и рекордно ниски нива на безработица, така че към момента този потенциален политически натиск за обръщане на посоката не съществува”, е мнението на икономиста.
При всички случаи обаче, добавя той, „новото нормално“ на паричната политика – след години на нулеви и дори отрицателни лихви – неизбежно ще наложи преструктуриране на инвестиции и потребление в европейската икономика, като това ще наложи преминаване през период на много по-нисък растеж през тази година.
Как това засяга България? „Правителството усети жилото на промяната още есента, когато излезе на международните капиталови пазари и получи заем при осезаемо по-високи лихви. През януари, донякъде изненадващо, Министерство на финансите издаде еврооблигации за 1,5 млрд. евро и срок до падежа 10 години и при силен интерес от инвеститорите постигната годишна доходност от 4,78%. Това изглежда добре и на фона на други държави в региона – например Румъния и Унгария – но ясно показва, че „безплатният обяд“ на почти нулевите лихви по държавните дългове свърши”, категоричен е главният икономист на ИПИ.
Според него въпросът, който си задаваме от миналата година, но в последните седмици предизвиква все повече противоречиви прогнози, е дали и кога лихвите по кредитите у нас ще последват тази тенденция. Богданов цитира последните данни към декември, които сочат, че покачването се пренася при кредитите за бизнеса – 1,75 пункта по-високи лихви по новите кредити в евро на стойност над 1 млн. евро и 0,86 пункта по-високи по новите кредити в лева в сравнение с декември 2021 г., както и при потребителските кредити – 1,1 пункта нарастване спрямо края на 2021 г.
В същото време при жилищното кредитиране промяна няма. „Ако търсим логично обяснение, то вероятно е в практиката да се предлагат основно ипотечни кредити с променлива лихва, обвързана с усреднените лихви по депозитите – така банките си гарантират лихвения марж, като могат да пренесат евентуално бъдещо повишаване на лихвите по депозитите върху длъжниците. А данните сочат, че все още лихвите по депозитите на домакинствата са практически нула”, обяснява икономистът.
Колко време това ще остане така и може ли България да остане нещо като „остров“ на ниските лихви по ипотеките, подхранвайки още покупки на жилища и строителство? „Доколкото лаг във времето на трансмисията на високите лихви от еврозоната към българската финансова система е обясним, то очакването подобна „изолация“ да продължи неограничено изглежда доста рисков залог”, смята авторът на статията. Той допуска, че корекцията на пазара на имоти може би вече е започнала – данните от имотния регистър показват, че през третото и четвъртото тримесечие на 2022 г. се отчита спад на вписаните продажби в София спрямо същия период преди година.
Засега обаче броят на договорните ипотеки в София отчита ръст, макар и леко забавен през последното тримесечие на 2022 г. „При по-съществена промяна на лихвите, както и при затягане на изискванията към длъжниците обаче е възможно значително свиване на броя на новите ипотечни кредити, а оттам – и на общото търсене на пазара, с всички последващи ефекти върху строителството и свързаните производства и услуги”, обобщава Лъчезар Богданов от ИПИ.
