„Лоранъ“ предлага пътешествие във времето

Столичната галерия „Лоранъ“ отново заинтригува публиката с творби от своята колекция. В салона на галерия „Контраст“ на ул. „Цар Самуил“ 49 в София до 28 февруари зрителите имат възможност да видят неизлагани досега произведения и да направят пътешествие във времето с българското изкуство от ХХ век. Богатата палитра от стилове, жанрове и сюжети на известни и по-малко познати автори ще разшири познанията ни за този период.

В пейзажите си от 20-те и 30 те г. Георги Велчев предпочита усамотени изгледи, предразполагащи към съзерцателност и самовглъбяване. Такива са „Брезова гора“, 1929 г., и „Езеро“, ок. 1935 г., изпълнени в меки приглушени тонове, форматът е малък. „Брезова гора“ в сиво и охра е с по-контрастни експресивни мазки, докато в „Езеро“ нюансите на отразяващата далечно небе водна повърхност преливат плавно. Пътешественик по душа, търсещата личност на Георги Велчев е отразена в „Дамски портрет“ от 30-те г. и „На креслото“ от 20-те г., в които личи живият интерес към човека и неговия свят.

Внушителната тушова рисунка на Борис Денев „Асеновград“ от 30-те г. е с характерната предпочитана от него панорамна гледка. Далечната гледна точка извисява наблюдаващия над прозаичното и делничното.

 

Константин Трингов (1907-1981), „Край брега“, 60-те г. на ХХ в.

Магнетично привлича огряната от слънчева светлина сливенска улица, изобразена от Добри Добрев. Едноименният пейзаж „Сливен“, 1939 г., отразява сантимента на художника към родния град, мека, топла цветова гама прелива от осветената в сенчестата част на платното.

Ярък, цветен акцент сред експонираните творби е „Ваза с цветя“ от 60-те г. на Васил Иванов. Енергичната четка, пластично разработеният фон са част от индивидуалния, модерен почерк на художника.

 

Христо Могилански, „Натюрморт“, 1936

Експресивно по внушение е платното на Константин Трингов „Край брега“, 60-те г. Едрите, насечени мазки придават силна вещественост на пресъздадената материя, където зрителят се чувства реално присъстващ.

С противоположно – нежно, лирично, звучене е „Голо тяло“ на Борис Иванов от същото десетилетие. Светлите, леки нюанси на тялото придават ефирност и се открояват на фона на наситените тонове в интериора.

 

Харалампи Илиев (1873-1955), „Пейзаж“, 1929

Всяка творба от изложбата „Непоказвана колекция“, наред със споменатите дотук, притежава свой заряд, носи отпечатъка на своето време, чувствителността и опита на своя създател, посочват галеристите.

 

Източник

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *