Някога, някога, чак в далечната 1880 година, по-точно – на 8 януари, княз Александър Батенберг организирал в двореца си в София новогодишен бал. Князът за първи път бил далече от семейството си и искал да пренесе на българска земя малко от блясъка, сърдечността и веселието на дома си. Можем само да се досещаме каква паника, възбуда и суматоха е предизвикала идеята, особено у дамите, жени на министри, на висши чиновници, на банкери, на дипломати, на офицери. Повечето от тях нямали подходящи тоалети, а нали към тях трябват и аксесоари – обувки, чанти, шапки, бижута… Мъжете, както е било винаги, се контели по-лесно: фрак или смокинг, жилетка, бяла риза с колосани ръкавели, цилиндър или бомбе… Е, може и бастун с инкрустирана дръжка, но не е задължително. Един наблюдателен участник в събитието не без присмех твърди, че на този първи бал жените пристигнали облечени в кафяви, черни и морави рокли от плюш и тежко кадифе – свалено сякаш от прозорците на някой букурещки локал, т.е. евтино, грозно и дори вулгарно. Друг заявява, че роклите ги бивало, но с обувките работата била смехотворна. Някои дори били без бални обувки, а под луксозните скъпи рокли, изписани от чужбина или направени от местна шивачка, се виждали домашно изплетени вълнени чорапи! Като се знае колко кални и неравни са били някога дори главните улици на столицата (всички ходели с галоши!), никак не е чудно, че дамите са предпочели да бъдат по чорапи на лъскавия паркет. Ден преди бала князът помолил съпругата на английския консул – госпожа Ласелс, да даде уроци по „лансие“ (бален танц) на поканените гости, т.е. имало е нещо като репетиция. Можем само да се чудим дали другите бални танци – валс, полка, кадрил, руска мазурка… са били познати и откъде?
Балната зала била осветявана от лоени свещи, сложени в бронзовите полилеи и в изящни свещници, но според присъстващите пак било полутъмно. Голяма новост – украсена елха, за която някои са се произнесли с недоумение: „да се вкара вкъщи цял чам…“, т.е. що за глупост и приумица? Присъствали 116 души, от които само 23 жени. Оркестърът – от чешки музиканти. Естествено, балът бил открит от княза, който танцувал с г-жа Марионка Бурмова, съпруга на Тодор Бурмов, първия министър-председател на България. Константин Иречек отбелязва в спомените си, че лакомствата в бюфета били унищожени с баснословна бързина и с „пристъп“. Имало студени ястия и плодове, сладкиши, шампанско и бургундско вино. Виенчанинът Иречек, човек на етикета и тънкото възпитание, присмехулно разказва, че Х. излапал цяла щука, а У. ядял с ръце… И че употребил част от времето си на бала, за да учи други двама как се яде на такива места. Между другото, обобщава: „На някои им личи, че доскоро са носили фес“. На този първи бал било шумно като на ориенталски пазар – дрънчене на офицерски шпори, женски кикот, политически разговори на висок глас, даже музиката се чувала лошо… Когато князът се оттеглил в три часа, всички се хванали на хоро и… счупили на едно място паркета. Новогодишните балове станали традиция за софийския елит и много скоро се прехвърлили от двореца във Военния клуб – отначало в стария, на „Московска“, а после в новия, който познаваме и ние. Казват, че цар Фердинанд толкова го харесвал, че прекарвал повече време в клуба, отколкото в двореца. Там разполагал не само със собствена ложа, но и със тая за отдих и тоалетна към нея. Злоезичници твърдят, че през тайна врата на втория етаж посрещал в стаичката си и гости, главно дами. Според единодушното мнение на хроникьорите, с времето баловете станали по-бляскави и съвсем по модела на руските, виенските и парижките – като се почне от луксозните покани, от лакеите с лъскави ливреи и шамбеланите с позлатени дрехи, които посрещали дамите на входа и им поднасяли свежи цветя… И се стигне до топовните гърмежи в 12 часа, до гвардейския полк, който свири „Шуми Марица“, до приветственото слово на царя. Даже и бюфетът, твърдят очевидци, станал по-богат като че ли, та българинът не се нахвърлял така лакомо да яде и да пие. Любопитна подробност – след котильона (френски танц по двойки, където един е водач и може да отстранява другите, които бъркат такта) дамите получавали за спомен малки подаръчета – гривна, ветрило, кутия за бижута, закупени от странство, които са били повод за оживени коментари и задушевни женски приказки месеци наред след бала. Повече от ясно е, че обикновените люде не са имали възможността да присъстват на дворцовите балове, а и откъде толкова скъпи тоалети… Затова пък вестниците подробно информирали за всичко интересно – кой как е бил облечен, с кого е танцувал, с какъв файтон или ландо е пристигнал… Нищо не било изпускано от внимание, дори дребничкия факт, че еди-коя си г-жа помолила княза да ù помогне да махне заплетените в буклите ù панделки, явно надявайки се на нещо повече…
В скоро време новогодишни балове – с елха и без елха, с маски и без маски, започнали да се правят и на други места в столицата. Инициатори били например офицерите или някаква професионална организация, задруга, корпорации и дружества. Според Георги Каназирски-Верин в някои подходящи „салони“ почнали да се организират литературно-музикално-танцувални вечеринки с платен вход, които продължавали цяла зима. Верин ни е оставил един живописен разказ за такава вечеринка, при която в залата можели да се видят дами с преправени за целта венчални рокли, жени с „вакарелски сукмани“, бабички с шамии (дошли да наглеждат щерката да не кривне от правия път), и „шансонетки“ с предизвикателни блузки и подкъсени поли… В паузите слуги размахвали метли и прахът правел дишането невъзможно. А на бюфета се поднасяли гевреци, семки и фъстъци, бяло сладко и локум, червена и жълта „лимоната“… Както и наливна бира в чаши, изплаквани набързо в една кофа наблизо. Хумористичен разказ за новогодишен бал в „Славянска беседа“ ни е оставил и писателят Алеко Константинов. От него ни става ясно, че нерядко подобни празници почвали с леене на шампанско и свършвали с „вадене на шашки“ и трошене на посуда и столове в нечии пияни мъжки глави. Научаваме и нещо друго – на баловете се организирали лотарии с дребни битови вещи или подарени от някого предмети на изкуството. Събраните суми се използвали за сиропиталища или родолюбиви инициативи, свързани с благоустройството на града.
