Състоянието на българското лозарство и винарство през последните години търпи драматичен обрат и то в лоша посока.“ Това заяви пред БНР Атанас Василев, председател на УС на Националното сдружение на българските лозари.
„Нашият сектор бе най-ощетен в сравнение с другите трайни насаждения. Ние бяхме най-ощетената култура в сравнение с другите трайни насаждения, защото бяхме най-малко подпомагани“, допълни Василев. „В крайна сметка се оказва, че българските винопроизводители нямат нужда от българско грозде. Това е най-голямата трагедия“, допълни той.
Според него много изби купуват вино на много по-ниска себестойност от други държави, където лозарството е сред най-подпомаганите отрасли. Когато български винопроизводител може да си купи вино по-евтино от гроздето, което произвежда, на него лозя не му трябват. Това е и причината българските лозя да изчезват, изтъкна Атанас Василев. Един от най-големите проблеми е лозарският регистър, смята той. По думите му реалната ситуация не отговаря на тази в регистъра – не се отглеждат повече от 200 000 декара в България, а се водят 630 000. Две трети от тези лозя са изоставени.
