Устойчиво или фалшиво решение за климата – пътят на дървесните пелети

Въпреки че европейските страни стават все по-зависими от дървесната биомаса за производство на енергия, ЕС забрани вноса на дървесни пелети от Русия през юли, като част от петия кръг икономически санкции, заради войната в Украйна.

От този излишък се възползва Южна Корея, която е в процес на ускоряване на своя енергиен преход от изгаряне на въглища към дървесни пелети, пише Mongabay.

От края на юли 2022 г. Южна Корея е изключителната дестинация за пелети, произведени в Русия, утроявайки вноса си само през ноември до 65 000 тона, сочи декемврийският доклад на LesProm – европейски холдинг за дърводобив и конгломерат за дървени продукти. До ноември миналата година азиатската държава е платила 69 млн. долара на Русия за 377 000 тона дървесни пелети – двойно повече от вноса през 2021 г.

Търговията предизвика гнева на природозащитници от Азия, Европа и Съединените щати. Руският внос сега съставлява 15% от общите доставки на дървесни пелети в Южна Корея, която освен това пренебрегва сертифицирането на трети страни, което би гарантирало, че вносът не застрашава горите и биоразнообразие в Русия.

„Правителството се възползва от пазарните условия и не прави нищо повече от проверка на документите на пристанището. Срамуваме се, че властите разрешават търговията с продукти, свързани както с хуманитарна, така и с климатична криза. В крайна сметка предпочитането на биомасата пред слънцето и вятъра – дори субсидирането на компании за биомаса и техните пелети – само задълбочава проблемите с човешките права и околната среда”, заяви Hansae Song от неправителствена организация Solutions for Our Climate.

 

Обединеното кралство, ЕС, Япония и Южна Корея продължават да пренасочват производството на енергия от въглища към дървесни пелети въз основа на научно оспорвани политики, които определят дървесината като възобновяем енергиен източник, наравно с вятъра и слънцето с нулеви въглеродни емисии. По този начин дървесната биомаса получава милиарди държавни субсидии годишно.

Редица проучвания потвърдиха, че въпреки благоприятните за климата твърдения за устойчивост дървесните пелети са с по-малко енергийна плътност от въглищата и затова произвеждат повече емисии на парникови газове, за да генерират същото количество енергия. Изсичането на гори за пелети ескалира по целия свят и значително намалява тяхната ефективност като уловители на въглерод (carbon sink).

„Нарастващото търсене на дървесни пелети в Южна Корея вече унищожава горите и вреди на общностите тук, в южната част на САЩ. Докато целият свят бойкотира руския продукт, Южна Корея увеличава вноса си – всичко това в името на фалшиво решение за справяне с изменението на климата“, смята Рита Фрост от Dogwood Alliance – екологична организация от Северна Каролина.

ЕС изглежда успява да компенсира дефицита с увеличен внос от САЩ и Източна Европа. Но някои проучвания твърдят, че вносът от Русия продължава през страни като Турция, Казахстан и Киргизстан.

Mondel, европейска енергийна индустриална група, съобщи, че забраната за руските пелети в целия ЕС съвпадна със седемкратно увеличение на вноса в ЕС от Турция, който нарасна от 2200 тона месечно миналата пролет до 16 000 тона през септември. Руският месечен внос в ЕС официално спадна от 153 000 тона преди забраната през юли до нула до септември.

Разследващи журналисти от независимата европейска новинарска организация Blitz съобщиха в края на декември, че са открили следи за тонове доставки от Казахстан и Киргизстан за Германия, Дания, Латвия, Литва и Полша. А както е известно тези бивши руски републики практически нямат горска промишленост.

За Русия приходите от продажбата на дървесни пелети са значителни: 3,1 млрд. евро от ЕС през 2021 г. и 1,4 млрд. евро през 2022 г. преди забраната.

Анализите сочат, че Москва все още генерира огромни приходи от износа на дървесни пелети за Южна Корея и за страните от ЕС през доставчици от бившите азиатски републики.

Организацията за защита горите Fenna Swart към неправителствения комитет за чист въздух в Нидерландия наблюдава пристанищата в Рига и в Ротердам, за да установи произхода на доставките. Само един източник е известен – американската Enviva, най-големият световен производител на дървесни пелети в индустриален мащаб. Компанията неотдавна обяви, че прави всичко по силите си да се компенсира забранения руски внос и така да отговори на нарастващото търсене в ЕС.

През октомври американските количества за ЕС се увеличиха с 90% спрямо предходната година, повечето от които идват от Enviva. Главният изпълнителен директор на компанията Томас Мет наскоро обяви 10-годишен договор с неназован европейски клиент за започване на доставка на 800 000 метрични тона дървесни пелети годишно до 2027 г. – като фирмата залага на дългосрочно бъдеще за биоенергията, въпреки нарастващата обществена съпротива и новата политика на ЕС за ограничаване на добива на дървесни пелети, изгарянето и субсидиите.

„Доставките по този нов договор се очаква да започнат след около четири години“, каза Мет в изявление, „което подчертава колко сериозни са нашите европейски контрагенти в подкрепата на възобновяемите енергийни източници от сигурни, устойчиви и надеждни източници.“

Защитникът на горите Пег Пут от неправителствената организация Environmental Paper Network в Австралия, където дървесните пелети вече не се считат за възобновяем енергиен източник, има далеч по-различно мнение.

„Индустрията [за горска биомаса] не показа никаква склонност или способност да се занимава с нарастващи проблеми, тъй като глобалното търсене ескалира и все повече страни приемат това фалшиво решение за климата. Тези проблеми – в допълнение към огромните, незабавни въглеродни емисии и унищожаването на биоразнообразието от дърводобив – са важни причини да избягвате изгарянето на горска дървесина и да изберете истински възобновяеми енергийни източници с ниски емисии като слънчева и вятърна енергия“, подчертава екологът пред изданието.

 

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *